Джордж се сепна. Връзката им беше започнала едва преди месец. Нима наистина вече трябваше да уточнява всичко с нея? Почти го каза на глас, но преглътна забележката и опита по-меко:
— Може би първо трябваше да говоря с теб, но не ми мина през ума.
Поръси салатата със зехтина и оцета и започна да я бърка.
— Знаеш, че току-що кандидатствах за една наистина добра позиция в Държавния департамент.
— Разбира се.
— Струва ми се, ти знаеш, че искам да измина целия път до самия връх.
— И се обзалагам, че ще го направиш.
— Не, с теб няма да мога.
— За какво говориш?
— Старшите служители в Държавния департамент трябва да са аполитични. Те трябва да служат на демократическите и републиканските конгресмени с равно усърдие. Ако е известно, че имам връзка с конгресмен, никога няма да получа повишение. Винаги ще си казват: „Всъщност не можеш да се довериш на Мария Самърс, тя спи с конгресмена Джейкс“. Ще приемат, че съм лоялна към теб, а не към тях.
Джордж не се бе замислял за това.
— Наистина съжалявам — каза той. — Но какво мога да направя?
— Колко значи за теб тази връзка?
Стори му се, че зад предизвикателните й думи се крие молба.
— Е, малко е рано да говорим за брак…
— Рано ли? — отвърна тя и започна да се ядосва. — На тридесет и осем съм, а ти си едва вторият ми любовник. Да не мислиш, че съм търсила просто флирт?
— Щях да кажа — търпеливо заговори Джордж, — че ако се оженим, предполагам, че ще имаме деца и ще стоиш у дома да ги гледаш.
Лицето й пламна от възмущение.
— О, това ли си предполагал? Не само планираш да ми попречиш да напредвам в кариерата, но и всъщност очакваш да се откажа от нея изобщо!
— Е, обикновено жените правят това, когато се омъжат.
— Това правят, по дяволите! Събуди се, Джордж. Съзнавам, че майка ти от шестнадесетгодишна възраст се е посветила изключително на това да те отгледа, но ти си роден през тридесет и шеста, за Бога! Вече сме в седемдесетте. Дойде феминизмът. Работата вече не е нещо, с което жената се залавя, за да й минава времето, докато някой мъж благоволи да я превърне в своя домашна робиня.
Джордж се удиви. Това му беше дошло като гръм от ясно небе. Беше направил нещо нормално и разумно, а Мария кипеше от ярост.
— Не знам защо си толкова груба, по дяволите. Не съм провалил кариерата ти и не съм те превърнал в домашна робиня. И всъщност не съм те питал искаш ли да се омъжиш за мен.
Гласът й се сниши.
— Какъв задник си. Абсолютен задник.
Мария излезе от кухнята.
— Не си отивай — каза Джордж.
Чу как вратата на апартамента се затръшва.
— По дяволите.
Усети миризма на дим. Пържолите горяха. Загаси котлона под тигана. Месото беше овъглено и негодно за ядене. Бутна пържолите в кофата за боклук.
— По дяволите — повтори той.
Част осма
Двор
1976–1983
51.
Григорий Пешков умираше. Старият боец беше на осемдесет и седем и сърцето го предаваше.
Таня беше успяла да съобщи на брат му. Лев Пешков беше на осемдесет и две, но каза, че ще дойде в Москва с частния си самолет. Таня се питаше дали той ще получи разрешение за пътуване, но Лев някак успя. Пристигнал беше вчера и трябваше да посети Григорий днес.
Григорий лежеше у дома си, блед и неподвижен. Беше чувствителен към натиск и не можеше да понесе тежестта на завивките върху краката си, затова Аня беше сложила две кутии в леглото и беше повдигнала върху тях одеялата, та да топлят, без да го докосват.
Макар да беше слаб, Таня усещаше мощното му присъствие. Дори и в покой брадичката му стърчеше бойко. Когато отвореше очи, отправяше все същия настойчив син поглед, който често беше вселявал страх у враговете на работническата класа.
Беше неделя и семейството и близките бяха дошли да го видят. Те се сбогуваха, макар да се преструваха, че не е така, разбира се. Братът на Таня, Димка, и жена му Наталия бяха довели Катя, хубавата им седемгодишна дъщеричка. Бившата съпруга на Димка, Нина, дойде с Гриша, който дори на единадесет вече проявяваше упорството и твърдостта на прадядо си. Григорий се усмихна благо на всички.
— Бих се в две революции и в две световни войни. Цяло чудо е, че изкарах толкова дълго.
После заспа и повечето роднини излязоха. Таня и Димка останаха да седят край леглото. Кариерата на Димка беше напреднала: сега работеше в Държавния планов комитет и беше кандидат-член на Политбюро. Все още беше близък с Косигин, но опитите им да реформират съветската икономика винаги биваха блокирани от кремълските консерватори. Съпругата му Наталия ръководеше аналитичния отдел на Външното министерство.