Разбира се.
52.
Джордж Джейкс беше облечен в нов смокинг. Рече си, че изглежда доста добре в него. На четиридесет и две вече нямаше физиката на борец, с която така се гордееше на младини, но още беше стегнат и изправен и черно-бялото облекло го подчертаваше.
Беше в евангелистката църква Ветил, където майка му се черкуваше от десетилетия, във вашингтонското предградие, което сега той представляваше като конгресмен. Църквата беше ниска тухлена постройка, малка и проста, и обикновено я красяха само няколко рамкирани библейски цитати: „Господ е моят пастир“ и „В началото бе Словото“. Ала днес църквата бе празнично пременена с гирлянди, панделки и купища бели цветя. Хорът пееше „Иде скоро“, докато Джордж чакаше невестата си.
На предния ред беше майка му, облечена в нов тъмносин костюм и с подходяща шапчица с воалетка.
— Е, радвам се — каза Джаки, когато Джордж й съобщи, че ще се жени. — Вече съм на петдесет и осем и съжалявам, че чака толкова адски дълго, но съм щастлива, че най-сетне стигна дотук.
Езикът й открай време беше остър, но днес тя не можеше да скрие гордата си усмивка. Нейният син се женеше в нейната църква пред всичките й приятели и съседи, а на това отгоре беше и конгресмен.
До нея седеше бащата на Джордж, сенаторът Грег Пешков. Някак успяваше да накара дори смокингът да изглежда като смачкана пижама. Беше забравил да сложи копчета на ръкавелите на ризата, а папийонката му приличаше на умрял молец. Никой нямаше нищо против.
На същия ред бяха и руските баба и дядо на Джордж, Лев и Марга, вече над осемдесетгодишни. И двамата изглеждаха крехки, но бяха долетели от Бъфало за сватбата на внука си.
С идването си на сватбата и настаняването на предния ред, белите баща, баба и дядо на Джордж признаваха истината пред света, но никой не го беше грижа. Годината беше 1978 и онова, което навремето беше таен срам, вече нямаше значение.
Хорът запя „Толкова си красива“ и всички се обърнаха и погледнаха към входа.
Верина влезе, под ръка с баща си, Пърси Марканд. Джордж зяпна при вида й, както постъпиха и още неколцина от присъстващите. Верина носеше дръзка бяла рокля с голи рамене. До средата на бедрото роклята беше тясна, а надолу минаваше в шлейф. Карамелената кожа на голите й рамене беше нежна и гладка като сатена на роклята. Изглеждаше толкова прекрасна, че направо болеше. Джордж усети, че се просълзява.
Службата мина като в мъгла. Джордж успя да даде правилните отговори, но можеше да мисли единствено, че сега Верина е негова завинаги.
Церемонията беше проста, но в угощението, което после даде бащата на булката, нямаше нищо скромно. Пърси нае Рибите, джорджтаунски нощен клуб с шестметров водопад на входа. Водопадът се изливаше в огромно езеро със златни рибки, а в средата на дансинга имаше аквариум.
Първият танц на Джордж и Верина беше на песента на Би Джийс „Остани жив“. Джордж не беше голям танцьор, но това нямаше значение — всички гледаха Верина, която държеше шлейфа с една ръка и танцуваше в ритъма на диското. Джордж беше толкова щастлив, че му се искаше да прегърне всички.
Вторият партньор на Верина в танците беше Тед Кенеди, който дойде на сватбата без съпругата си Джоун — вървеше мълва, че са се разделили. Джаки прегърна хубавеца Пърси Марканд. Майката на Верина, Бейб Лий, танцува с Джордж.
Братовчедът на Джордж, Дейв Уилямс, беше тук със сексапилната си съпруга Бийп и с петгодишния им син Джон Лий, кръстен на блус-певеца Джон Лий Хукър. Малчуганът танцуваше с майка си и пристъпваше с такава вещина, че разсмя всички — явно беше гледал Треска в събота вечер.
Елизабет Тейлър танцуваше с най-новия си съпруг, милионер и бъдещ сенатор Джон Уорнър. Лиз носеше прочутия тридесет и три каратов диамант „Круп“ на безименния пръст на дясната си ръка. Докато наблюдаваше всичко това през мъглата на еуфорията, Джордж замаяно осъзна, че неговата сватба се е превърнала в едно от най-големите светски събития на годината.
Поканил беше и Мария Самърс, но тя отказа. След като краткият им роман завърши с караница не си говориха в продължение на една година. Джордж беше наранен и учуден. Не знаеше как се очаква да изживее живота си — правилата се бяха променили. Чувстваше се и оскърбен. Жените искаха нови отношения и очакваха той да знае — без да му се казва — какви са тези отношения и да ги приеме без уговорки.