— Не, по дяволите — каза Джордж. — Ще го направя.
— Кръстница? Аз? — възкликна Мария Самърс. — Сериозно ли говориш?
Джордж Джейкс се усмихна.
— Знам, че не си много религиозна. Всъщност и ние не сме. Ходя на църква, за да угодя на майка ми. Верина е била веднъж за последните десет години, и то на сватбата ни. Но идеята за кръстниците ни харесва.
Двамата обядваха в столовата за членовете на Камарата на представителите на приземния етаж на сградата на Капитолия. Седяха срещу прочутия стенопис Корнуолис преговаря за прекратяване на военните действия. Мария ядеше кюфте, а Джордж — салата.
— Кога очаквате бебето?
— След около месец — в началото на април.
— Как се чувства Верина?
— Ужасно. Летаргична и нетърпелива едновременно. И уморена, все е уморена.
— Скоро ще се свърши с това.
— Ще станеш ли кръстница? — върна се Джордж на въпроса.
Мария пак избегна отговора.
— Защо питаш мен?
Джордж помисли малко.
— Предполагам, че е защото ти вярвам. Може би ти вярвам повече, отколкото на всеки друг извън семейството ми. Ако двамата с Верина загинем в самолетна катастрофа, а родителите ни са твърде стари или са починали, вярвам, че ти някак ще се погрижиш за отглеждането на моите деца.
Мария явно се развълнува.
— Прекрасно е човек да чуе такова нещо.
Без да го казва, Джордж мислеше, че вече не е вероятно Мария да има свои деца — по негови сметки тази година щеше да навърши четиридесет и четири — а това значеше, че има доста майчинска привързаност, която да посвети на децата на приятелите си.
Мария вече беше като член на семейството. Приятелството й с Джордж беше от близо двадесет години. Тя все още гостуваше на Джаки по няколко пъти годишно. Грег харесваше Мария, харесваха я и Лев и Марга. Трудно беше да не я харесва човек.
Джордж не изрази нито един от тези доводи, а каза:
— Ако приемеш, това ще означава много за Верина и за мен.
— Наистина ли Верина го иска?
Джордж се усмихна.
— Да. Тя знае, че сме имали връзка, но не е от ревнивите. Всъщност, тя се възхищава на това, което ти постигна в кариерата си.
Мария погледна стенописа с мъжете с куртки и ботуши от осемнадесети век и отговори:
— Добре, май ще постъпя като генерал Корнуолис и ще се предам.
— Благодаря ти! Много се радвам. Бих поръчал шампанско, но знам, че няма да пиеш в средата на работния ден.
— Може би, когато бебето се роди.
Сервитьорката вдигна чиниите и двамата поръчаха кафе.
— Как е в Държавния департамент? — попита Джордж. Мария сега беше голяма работа там. Титлата й беше заместник помощник-секретар и постът беше по-влиятелен, отколкото звучеше.
— Мъчим се да разберем какво става в Полша. Не е лесно. Мислим, че има много критики към правителството вътре в самата Обединена работническа партия, тоест — в Комунистическата партия. Работниците са бедни, елитът е твърде привилегирован, а „Пропаганда на успеха“ само привлича вниманието към провала. В действителност през изминалата година националният доход е спаднал.
— Знаеш, че съм в комисията по разузнаването в Камарата.
— Разбира се.
— Получавате ли добра информация от агенциите?
— Доколкото знаем, добра е, но не е достатъчна.
— Искаш ли да попитам за това в Комисията?
— Да, ако обичаш.
Може да се окаже, че ни трябват повече разузнавачи във Варшава.
— Струва ми се, че е така. Полша може да се окаже важна.
Джордж кимна.
— Така каза и Грег, когато Ватиканът избра папа поляк. А Грег обикновено е прав.
На четиридесет години Таня беше недоволна от живота си.
Питаше се какво иска да прави със следващите си четиридесет години и установяваше, че не иска да ги прекара като сподвижница на Василий Енков. Беше изложила на опасност свободата си, за да сподели неговия гений със света, но това не й даде нищо. Реши, че е време да се съсредоточи върху собствените си потребности. Не знаеше какво означава това.
Недоволството й стигна връхната си точка на едно празненство за присъждането на Ленинската литературна награда за мемоарите на Брежнев. Наградата беше смехотворна: трите тома на автобиографията на съветския вожд бяха зле написани, неверни, при това не бяха дело на самия Брежнев, а на други хора. Но писателският профсъюз прецени, че наградата е добър повод за веселба.