В подготовка за празненството Таня вдигна косите си в конска опашка като Оливия Нютън-Джон във филма Брилянтин, който беше гледала на пиратска видеокасета. Новата прическа не я ободри толкова, колкото се беше надявала.
На излизане от сградата Таня се натъкна на брат си във фоайето и му каза къде отива.
— Видях, че твоето протеже Горбачов държа ласкателна реч за литературния гений на другаря Брежнев — каза тя.
— Михаил знае кога да целува нечий задник — отвърна Димка.
— Добра работа свърши като го взе в Централния комитет.
— Той вече имаше подкрепата на Андропов, който го харесва — обясни Димка. — Трябваше само да убедя Косигин, че Горбачов е истински реформатор. — Андропов, председателят на КГБ, все повече се открояваше като водач на консерваторите в Кремъл, а Косигин представляваше реформаторите.
— Не е обичайно да спечели подкрепата и на двете страни — каза Таня.
— Горбачов не е обичаен човек. Приятно прекарване.
Празненството беше в казионните помещения на писателския профсъюз, но бяха успели да се сдобият с няколко каси Багратион, грузинско шампанско. Под неговото влияние Таня влезе в спор с Пьотр Опоткин. Никой не харесваше Опоткин, който не беше журналист, а политически отговорник, но трябваше да го канят по светските сбирки, понеже беше влиятелен и не биваше да го обиждат. Той приклещи Таня и обвинително рече:
— Посещението на папата във Варшава е катастрофа!
Опоткин имаше право. Никой не си бе представял какво ще стане. Папа Йоан Павел II се оказа талантлив пропагандатор. Когато слезе от самолета на военното летище Окенче той падна на колене и целуна полската земя. На другата сутрин снимката беше по първите страници на западните вестници и Таня знаеше — както знаеше и самият папа — че изображението ще се върне в Полша по нелегалните канали. Тя тайно ликуваше.
Даниил, нейният началник, който слушаше разговора, се намеси:
— Докато пътувал за Варшава в открит автомобил, папата бил приветстван от два милиона души.
— Два милиона? — възкликна Таня. Не беше виждала тази статистика.
— Възможно ли е? Та това трябва да е около пет процента от цялото население, един на всеки двадесет поляци!
— Какъв е смисълът партията да контролира отразяването на посещението по телевизията, след като хората и сами могат да видят папата? — ядоса се Опоткин.
За такива като него контролът беше всичко.
Опоткин още не беше свършил.
— Отслужил меса на Площада на победата в присъствието на двеста и петдесет хиляди души!
Това вече беше известно на Таня. Числото беше потресаващо дори за нея, понеже ярко показваше доколко комунизмът не е успял да спечели сърцата на поляците. Тридесет и пет години живот в съветската система не бяха променили никого, освен привилегирования елит. Таня отвърна с подходящите изрази от комунистическия жаргон:
— При първа възможност полската работническа класа утвърди реакционната си принадлежност.
Опоткин обвинително я побутна с показалец по рамото.
— Тъкмо реформистите като теб настояваха папата да бъде допуснат там.
— Глупости — презрително отвърна Таня. Кремълските либерали като Димка бяха настоявали за това, но загубиха спора и Москва беше наредила на Варшава да забрани идването на папата. Ала полските комунисти не се подчиниха на заповедта. Полският държавен глава Едвард Герек отказа на Брежнев в проява на необикновена за комунистически сателит независимост. — Полските водачи взеха това решение. Опасяваха се, че ще има бунт, ако забранят посещението на папата.
— Ние знаем как да се оправяме с бунтовете — рече Опоткин.
Таня знаеше, че само застрашава кариерата си като спори с него, но вече беше на четиридесет години и й беше дошло до гуша да угодничи на идиоти.
— Финансовият натиск направи полското решение неизбежно — каза тя. — Полша получава огромни субсидии от нас, но освен тях й трябват и заеми от Запада. При посещението си във Варшава Картър беше много твърд. Ясно показа, че финансовата помощ е обвързана с онова, което те наричат човешки права. Ако искаш да виниш някого за триумфа на папата, това е Джими Картър.
Опоткин трябва да бе наясно, че това е истина, но нямаше да го признае.