— Благодаря ти.
— И по едно съвпадение си мислех, че трябва да подсилим бюрото ни в определена страна.
— Коя?
— Полша.
— Би ме пратил във Варшава?
— Тъкмо там се случва всичко.
— Добре. Полша ще е.
На Кам Дюър му втръсна от Джими Картър. Смяташе, че администрацията на Картър се държи страхливо, особено в отношенията със СССР. Кам работеше в Московския отдел в главната квартира на ЦРУ в Лангли, на петнадесетина километра от Белия дом. Съветникът по националната сигурност Збигнев Бжежински беше твърд антикомунист, обаче Картър бе предпазлив.
Ала сега беше година на избори и Кам се надяваше на победа на Роналд Рейгън. Рейгън беше агресивен по въпросите на външната политика и обещаваше да освободи разузнавателните агенции от блудкавите етични задръжки на Картър. Кам се надяваше Рейгън да прилича повече на Никсън.
В началото на 1980 година Кам остана изненадан, когато го привикаха при заместник-началничката на отдела за Съветския блок, Флорънс Гиъри. Гиъри беше привлекателна жена, няколко години по-възрастна от Кам: той беше на тридесет и три, а тя навярно на тридесет и осем. Знаеше историята й. Била взета за обучение, използвали я като секретарка в продължение на години и я обучили едва когато тя вдигнала голям шум. Сега беше изключително компетентен разузнавач, но доста от мъжете продължаваха да не я харесват заради неприятностите, които беше създала.
Днес беше облечена в плисирана пола и зелен пуловер. „Прилича на учителка“, помисли Кам, „на секси учителка с хубави гърди“.
— Седнете — каза Гиъри. — Комисията по разузнаването в Камарата смята, че информацията ни за Полша не е добра.
Камерън седна. Загледа се през прозореца, за да не я зяпа в гърдите.
— Следователно те знаят кой е виновен за това — рече той.
— Кой?
— Директорът на ЦРУ, адмирал Търнър, и онзи, който го назначи — президентът Картър.
— И защо по-точно?
— Защото Търнър не вярва в Хуминт — Хуминт, сиреч разузнаването от хора, представляваше получената от шпиони информация. Търнър предпочиташе Сигинт, информацията от наблюдаване на комуникациите.
— А Вие вярвате ли в Хуминт?
„Хубава уста има“, забеляза Кам, „розови устни и равни зъби“. С усилие се съсредоточи да отговори.
— Естествено, не може да се разчита изцяло на него, понеже по подразбиране всички предатели са лъжци. Ако казват истината на нас, значи лъжат своята страна. Но това не означава, че Хуминт няма стойност, особено ако се оценява заедно с данните от други източници.
— Радвам се, че мислите така. Трябва да позасилим нашето Хуминт. Какво е отношението Ви към работата зад граница?
Камерън се обнадежди.
— Искам назначение в чужбина още откак постъпих в Управлението преди шест години.
— Добре.
— Руският ми е много добър. С радост бих заминал за Москва.
— Е, животът е забавно нещо. Заминавате за Варшава.
— Не се шегувате.
— Никога не се шегувам.
— Не говоря полски.
— Ще установите, че руският е полезен. От тридесет и пет години полските ученици учат руски. Но трябва да понаучите и полски.
— Добре.
— Това е всичко.
Камерън се изправи.
— Благодаря — рече той и тръгна към вратата. — Флорънс, можем ли да обсъдим това малко по-подробно? Може би на вечеря?
— Не — твърдо отговори тя. После, просто за да се увери, че той е схванал посланието, додаде — Определено не.
Кам излезе и затвори вратата. Варшава! Общо взето, беше доволен. Това беше командироване в чужбина. Усещаше се оптимистично настроен. Разочарова се, когато тя отхвърли поканата му за вечеря, но той знаеше какво да направи по въпроса.
Взе си дрехата и се качи в колата си, сребрист Мъркюри Капри. Отиде във Вашингтон и закриволичи сред трафика към квартала „Адамс Морган“. Там паркира на една пряка от салон за масажи на име Копринени ръце.
Жената на рецепцията го поздрави.
— Здрасти, Кристофър, как си днес?
— Добре, благодаря. Сузи свободна ли е?
— Имаш късмет. Трета стая.
— Прекрасно — Кам й подаде една банкнота и влезе по-навътре.
Отметна завесата и влезе в стаичка с тясно легло. На пластмасов стол до леглото седеше пълна двадесетинагодишна жена, която четеше списание. Беше по бикини.