— Здрасти, Крис — каза тя, остави списанието и се надигна. — Както обикновено, с ръка?
Кам никога не правеше секс с проститутки.
— Да, Сузи, ако обичаш.
Подаде й парите и започна да се съблича.
— За мен ще бъде удоволствие — отговори тя и спастри банкнотата. Помогна му да се съблече и каза: — Просто легни и се отпусни, скъпи.
Кам легна и затвори очи, а Сузи се залови за работа. Той си представи Флорънс Гиъри в кабинета. Във въображението му тя съблече зеления пуловер и разкопча плисираната пола. „О, Кам, направо не мога да ти устоя“, продума тя във фантазиите му. Само по бельо, тя заобиколи бюрото и го прегърна. „Прави с мен каквото искаш, но го прави силно“.
В стаичката на масажния салон Кам произнесе на глас:
— Да, скъпа.
Таня погледна в огледалото. Държеше кутийка сини сенки за очи и четчица. Във Варшава грим се намираше по-лесно, отколкото в Москва. Таня нямаше голям опит със сенките за очи и беше забелязала, че някои жени се гримират зле. На тоалетната масичка лежеше списание, отворено на снимка на Бианка Джагър. Като поглеждаше честичко към фотографията, Таня започна да се гримира.
Ефектът е доста добър, каза си тя.
Станислав Павлак седеше на леглото, облечен в униформа. Под обувките му беше постлан вестник, та да не цапа кувертюрата. Пушеше и я гледаше. Беше висок, хубав и интелигентен, а Таня беше луда по него.
Запозна се с него скоро след пристигането в Полша, на една обиколка на главната квартира на армията. Станислав беше част от групата, наречена Златния фонд — способни офицери, подбрани от министъра на отбраната генерал Ярузелски за бързо издигане. Често сменяха местоназначенията им, за да им дадат достатъчно широк опит за висшите командни постове, които им бяха гарантирани.
Забеляза Стас, както го наричаха, отчасти, защото беше толкова хубав, и отчасти, защото беше видимо запленен от нея. Стас говореше руски добре. Разказа й за своето поделение, което поддържаше връзката с Червената армия, а после я придружи до края на обиколката, която иначе беше скучна.
На другия ден се появи на прага й в шест вечерта. Взел беше адреса от тайните служби, СБ. Заведе я на вечеря в нашумелия модерен ресторант Патицата. Таня бързо разбра, че Стас е толкова скептично настроен към комунизма, колкото е и тя самата. Седмица по-късно преспа с него.
Все още мислеше за Василий, питаше се как върви писането му и дали му липсват ежемесечните им срещи. Все още дълбоко в себе си му се сърдеше, макар да не знаеше защо. Държал се беше тъпо, но мъжете си бяха тъпи, особено по-хубавите. Онова, заради което всъщност кипеше от гняв, бяха годините, изминали преди предложението му. Някак имаше чувството, че нещата, които е направила за него в продължение на толкова много време, са омаловажени. Нима той наистина вярваше, че тя го е чакала година след година да стане готов за неин съпруг? Тази мисъл още я гневеше.
Сега Стас прекарваше две или три нощи седмично в апартамента й. Никога не ходеха в неговото жилище — казваше, че е просто казарма. Но си прекарваха чудесно. А през цялото време някъде дълбоко в мислите си Таня се питаше дали неговият антикомунизъм може един ден да доведе до действие.
Тя се обърна с лице към него.
— Харесваш ли очите ми?
— Обожавам ги. Те ме заплениха. Твоите очи са като…
— За грима те питам, глупчо.
— Че ти гримирана ли си?
— Мъжете са слепи. А как ще браниш страната си с такова слабо зрение?
Стас отново помръкна.
— Ние не се готвим да защитаваме собствената си страна. Полската армия е напълно подчинена на СССР. Цялото ни планиране се отнася до поддръжка на Червената армия при инвазията й в Западна Европа.
Стас често говореше така — оплакваше се от съветското господство над полските военни. Това беше знак колко й вярва. Освен това, Таня беше установила, че поляците говорят дръзко за недъзите на комунистическото правителство. Те чувстваха, че имат правото да се оплакват, за разлика от останалите съветски поданици. Повечето хора в съветския блок приемаха комунизма като религия и оспорването му — като грях. Поляците търпяха комунизма дотолкова, доколкото имаха полза от него, и когато комунизмът не оправдаваше очакванията им, те протестираха.
Въпреки това Таня включи радиото на нощната масичка. Не смяташе, че апартаментът й се подслушва — СБ беше достатъчно заета да шпионира западните журналисти и навярно беше оставила съветските им колеги на спокойствие, но предпазливостта й беше станала дълбоко вкоренен навик.