— Ние всички сме предатели — заключи Стас.
Таня се свъси. Той никога досега не се бе определял като предател. Това беше нещо сериозно.
— Какво искаш да кажеш, за Бога? — попита тя.
— Съветският съюз има резервен план за нахлуване в Западна Европа с армиите от така наречения Втори стратегически ешелон. Повечето червеноармейски танкове и бронирани машини ще минат през Полша на път за Западна Германия, Франция, Холандия и Белгия. Съединените щати ще използват атомни бомби в опит да унищожат тези войски преди те да са стигнали Западна Европа — тоест, докато все още минават през Полша. По наша преценка в страната ни ще се взривят между четиристотин и шестстотин ядрени оръжия. Ще остане само една ядрена пустиня. Полша ще изчезне. Щом съдействаме за планирането на това събитие, как можем да не сме предатели?
Таня потрепери. Това беше кошмарен сценарий — но ужасяващо логичен.
— Не Америка е врагът на полския народ — продължи Стас. — Ако СССР и САЩ воюват в Европа, ние ще застанем на страната на американците и ще се освободим от тиранията на Москва.
Просто изпускаше пара или имаше и нещо повече? Таня предпазливо попита:
— Само ти ли си на това мнение, Стас?
— Определено не. Повечето офицери на моя възраст изпитват същото. Привидно служат на комунизма, но ако поговориш с тях, когато са пияни, ще чуеш съвсем друга история.
— В такъв случай имате проблем. Когато войната започне, вече ще е твърде късно да спечелите доверието на Америка.
— Тъкмо това е нашата дилема.
— Решението е очевидно. Трябва да отворите канал за комуникация още сега.
Стас я изгледа хладно. Хрумна й, че може да е агент-провокатор, който да я подстори да каже нещо подривно, за да могат да я арестуват. Но пък не можеше да си представи един лъжец да е толкова добър любовник.
— Сега само си бъбрим или говорим сериозно? — попита Стас.
Таня пое дълбоко дъх.
— Сериозна съм. На живот и смърт.
— Наистина ли мислиш, че може да се направи?
— Знам го — убедено отвърна тя. От две десетилетия се занимаваше с нелегална работа. — Това е най-лесното нещо на света. Да го запазиш в тайна и да ти се размине — ето кое е трудното. Трябва да проявяваш крайна предпазливост.
— Мислиш, че трябва да го направя?
— Да! — със страст каза Таня. — Не искам още едно поколение съветски или полски деца да расте под властта на тази задушаваща тирания.
Стас кимна.
— Виждам, че наистина го мислиш.
— Да.
— Ще ми помогнеш ли?
— Разбира се.
Камерън Дюър не беше сигурен, че от него ще излезе добър шпионин. Нелегалната работа, която беше вършил за президента Никсън, беше аматьорска и той извади късмет, че не се озова в затвора заедно с началника си Джон Ерлихман. Когато постъпи в ЦРУ, получи обучение за пощенските кутии и тайното предаване на съобщения, но никога не беше го правил наистина. След шест години в главната квартира на ЦРУ в Лангли, най-сетне бе командирован в чужда столица, но още не беше извършил нищо тайно.
Американското посолство във Варшава беше внушителна сграда от бял мрамор на „Алейе Уяздовские“. ЦРУ се помещаваше в един кабинет близо до помещенията за самия посланик. До кабинета имаше стая без прозорци, която се ползваше за проявяване на филми. Персоналът се състоеше от четирима шпиони и една секретарка. Малко бяха, защото и информаторите им бяха малко.
Кам нямаше много работа. Четеше варшавските вестници с помощта на речник. Съобщаваше за графитите по стените: „Да живее папата“ и „Искаме Бог“. Разговаряше с хора като него самия, които работеха в разузнавателните служби на други страни от НАТО, особено на Западна Германия, Франция и Великобритания. Караше използван светлозелен Полски Фиат с толкова слаб акумулатор, че трябваше да го зарежда всяка нощ, за да може да подкара на сутринта. Опита да си намери приятелка измежду секретарките в посолството и не успя.
Чувстваше се губещ. Някога животът му изглеждаше изпълнен с обещания. В училище и в университета беше блестящ, а първата му работа беше в Белия дом. После всичко тръгна надолу. Кам беше решен да не допусне животът му да бъде опетнен от Никсън. Но му трябваше успех. Искаше отново да е първенецът на класа.
Вместо това ходеше по приеми.
Служителите в посолството, които имаха жени и деца, с радост се прибираха вечер у дома и гледаха американски филми на видео, затова неженените трябваше да ходят по всички маловажни приеми. Тази вечер Кам се отправи към египетското посолство на празненство в чест на техния нов заместник на посланика.