Той отговори предпазливо.
— Естествено, мога да уредя когото и да е да разговаря с американското правителство.
— Тайно?
Какво, по дяволите, беше това?
— Да.
— Добре — каза жената и се отдалечи.
Кам взе ново питие. За какво беше това? Истина ли беше или тя просто се подиграваше с него?
Увеселението вървеше към края си. Кам се питаше какво да прави в остатъка от вечерта. Помисли да мине през бара на австралийското посолство, където понякога играеше дартс с дружелюбните шпиони от Оз. После видя, че Лидка пак е сама. Наистина беше много секси.
— Имаш ли планове за вечеря?
Тя се озадачи.
— Искаш да кажеш рецепти?
Той се усмихна. Явно Лидка не беше се натъквала на израза „планове за вечеря“.
— Исках да кажа, би ли желала да вечеряш с мен?
— О, да — незабавно се съгласи тя. — Може ли да идем в Патицата?
— Разбира се — това беше скъп ресторант, но не много, ако се плаща с американски долари. Кам си погледна часовника. — Да си тръгнем ли сега?
Лидка огледа салона. Нямаше следа от мъжа с раирания костюм.
— Свободна съм — каза тя.
Отправиха се към изхода. Като минаваха през вратата, съветската журналистка, Таня, се появи пак и заговори Лидка на полски:
— Изпуснахте това — каза тя и й подаде един червен шал.
— Не е мой — отвърна Лидка.
— Видях го да пада от Вашата ръка.
Някой докосна лакътя на Кам. Той извърна глава от объркания разговор на жените и видя висок представителен мъж на четиридесетина години в униформата на полковник от Полската народна армия.
— Искам да разговарям с Вас — каза полковникът на отличен руски.
— Добре — каза Кам също на руски.
— Ще намеря безопасно място.
— Добре — Кам не можеше да направи друго.
— Таня ще Ви каже къде и кога.
— Отлично.
Мъжът се обърна.
Камерън отново насочи вниманието си към Лидка.
— Моя грешка. Колко глупаво — казваше Таня. Тя бързо се отдалечи. Явно целта й беше да разсее Лидка за времето, през което военният говори с Кам.
Лидка беше учудена.
— Малко странно беше — каза тя, когато излязоха от сградата.
Кам беше развълнуван, но се престори на не по-малко озадачен от нея.
— Чудно — рече той.
— А кой беше онзи полски офицер, който говореше с теб? — настоя Лидка.
— Нямам представа. Колата ми е нататък.
— О! — възкликна Лидка. — Имаш кола?
— Да.
— Хубаво — доволно рече Лидка.
Седмица по-късно Кам се събуди в леглото на Лидка в нейния апартамент.
По-скоро беше студио — стая с легло, телевизор и мивка. Лидка ползваше банята и тоалетната по-нататък в коридора с още трима души.
За Кам тук беше рай.
Той седна в леглото. Лидка стоеше до кухненския плот и вареше кафе — донесено от него: тя самата не можеше да си позволи истинско кафе. Беше гола. Обърна се и тръгна към леглото с чаша в ръце. Имаше остри кестеняви косми на пубиса и малки вирнати гърди с тъмни като черници зърна.
В началото Кам се смущаваше от навика й да се разхожда гола, понеже това го караше да я зяпа, което беше невъзпитано. Когато си призна, тя му каза: „Гледай колкото искаш, харесва ми“. Кам още се срамуваше, но не колкото преди.
Виждаше се с Лидка от седмица, всяка вечер.
Прави секс с нея седем пъти, което беше повече отколкото в целия му живот досега, ако не се брои обслужването с ръка в масажните салони.
Един ден тя го попита иска ли да го направят и на сутринта.
— Ти какво? Сексуална маниачка ли си?
Лидка се обиди, но се сдобриха.
Докато тя си решеше косите, Кам сърбаше кафе и обмисляше деня си по-нататък. Още нямаше вест от Таня Дворкина. Беше докладвал за разговора в египетското посолство на шефа си, Кийт Дорсет, и двамата се съгласиха, че могат само да чакат.
Но Кам имаше и по-голям проблем за обмисляне. Знаеше израза „меден капан“. Само глупак не би се запитал дали Лидка няма и заден мотив да спи с него. Трябваше да обмисли вероятността тя да работи по заповед на СБ. Въздъхна и й рече:
— Трябва да съобщя за теб на моя началник.
— Така ли? — Тя не изглеждаше разтревожена. — Защо?
— От американските дипломати се очаква да излизат само с лица от страните членки на НАТО. Наричаме това правило „чукай НАТО“. Не искат да се влюбваме в комунисти.