Не й беше казвал, че е шпионин, а не дипломат.
Лидка седна на леглото до него с печално изражение.
— Късаш ли с мен?
— Не, не! — от самата мисъл почти изпадна в паника. — Но трябва да им кажа и те ще те проверят.
Лидка вече се разтревожи.
— Какво означава това?
— Ще разследват възможно ли е да си агент на полските тайни служби и тем подобни.
Лидка сви рамене.
— А, добре, всичко е наред. Скоро ще разберат, че въобще не съм такава.
Изглеждаше спокойна за проверката.
— Съжалявам, но това трябва да се направи — каза Кам. — Закачки за по една нощ не са важни, но сме длъжни да докладваме, ако е нещо повече от това. Нали разбираш, ако имаме истинска любовна връзка.
— Добре.
— Имаме, нали? — попита Кам нервно. — Истинска любовна връзка?
Лидка се усмихна.
— О, да. Имаме.
53.
Семейство Франк замина за Унгария с два Трабанта. Отиваха на почивка. Унгария беше предпочитано място за летуване на онези източни германци, които можеха да си позволят да платят горивото до там.
Доколкото можеха да преценят, не ги проследиха.
Бяха уредили почивката чрез Туристическата служба на източногерманското правителство. Почти очакваха да не им дадат визи, макар че Унгария беше страна от съветския блок, но останаха приятно изненадани. Ханс Хофман беше пропуснал една възможност да ги преследва; сигурно беше зает.
Трябваха им две коли, понеже пътуваха с Каролин и нейното семейство. Вернер и Карла обичаха до полуда внучката си Алис, вече на шестнадесет. Лили обичаше Каролин, но не и нейния съпруг Одо. Одо беше добър човек и беше уредил на Лили сегашната й работа — администраторка в църковното сиропиталище — но имаше нещо пресилено в любовта му към Каролин и Алис. Все едно да ги обича беше да върши добро дело. Лили смяташе, че любовта на един мъж трябва да е безпаметна страст, а не морално задължение.
Каролин изпитваше същото. Двете с Лили бяха достатъчно близки, та да си споделят тайни, и Каролин бе признала, че бракът й е грешка. Не беше нещастна с Одо, но и не беше влюбена в него. Той беше мил и нежен, а не сексапилен — любеха се около веднъж месечно.
И така, групата туристи се състоеше от шестима. Вернер, Карла и Лили пътуваха с бронзовия Трабант, а Каролин, Одо и Алис — с белия.
Беше дълго пътуване, особено с Траби с шестстотинкубиков двутактов двигател — деветстотин и шестдесет километра, през цяла Чехословакия. На първия ден стигнаха до Прага, където пренощуваха. Сутринта на втория ден, когато тръгнаха от хотела, Вернер каза:
— Съвсем сигурен съм, че никой не ни следи. Май ни се размина.
Стигнаха до езерото Балатон, най-голямото в Централна Европа, дълго около осемдесет километра. Беше изкушаващо близо до Австрия, свободна страна. Ала цялата граница беше укрепена с двеста двадесет и пет километра електрическа ограда, за да се попречи на хората да избягат от работническия рай.
Разпънаха палатките си една до друга в къмпинга на южния бряг.
Имаха тайна цел — да се срещнат с Ребека.
Идеята беше нейна. Беше прекарала една година от живота си да се грижи за Вали и той беше успял да остави наркотиците. Сега имаше свой апартамент в Хамбург, близо до този на Ребека. За да се погрижи за него, тя беше отклонила възможността да се кандидатира за Бундестага; но когато Вали се стабилизира, предложението бе подновено. Сега беше депутат и се занимаваше с външната политика.
Беше в Унгария на официално пътуване и видя, че страната целенасочено привлича западни посетители: туризмът и евтиният Ризлинг бяха единствените начини за печелене на чужда валута и намаляване на огромния търговски дефицит. Западняците отиваха в специални, отделени ваканционни лагери, но извън тях нямаше какво да спре общуването.
Следователно онова, което вършеше семейство Франк, не беше забранено от закона. Тяхното пътуване беше позволено, както и пътуването на Ребека. Също като тях и тя беше в Унгария на евтина почивка. Щяха да се срещнат като по случайност.
Но в комунистическите страни законите бяха просто привидност. Семейство Франк знаеха, че ще имат ужасни неприятности, ако тайната полиция надуши какво планират. Затова Ребека беше уредила всичко тайно, чрез Енок Андерсен, датския счетоводител, който често минаваше от Западен в Източен Берлин да се види с Вернер. Нямаше нищо черно на бяло, никакви телефонни разговори. Най-големият им страх беше да не би Ребека някак да бъде арестувана или дори направо отвлечена от ЩАЗИ и хвърлена в източногермански затвор. Щеше да избухне дипломатически скандал, но ЩАЗИ можеха да го направят въпреки всичко.