— Кажете ми — рече Лили с пресилено бодър тон, — къде ходите тук вечер? Има ли къде да се потанцува?
— Не знам.
Това беше достатъчно. Ако тези двамата са на почивка, аз съм другарката Брежнева, помисли Лили и отмина.
Това беше проблем. Как биха могли семейство Франк да се срещнат с Ребека без онези от ЩАЗИ да разберат?
Лили се върна при семейството си. Вече и двете палатки бяха разпънати.
— Лоши новини — каза тя на баща си. — Двама от ЩАЗИ. На един ред южно от нас, три палатки на изток.
— Боях се от това — отговори Вернер.
Щяха да се срещнат с Ребека два дни по-късно в ресторант, който тя беше посетила при първото си идване. Но преди да идат там, семейство Франк трябваше да се отърват от тайната полиция. Лили се тревожеше, ала родителите й изглеждаха безпричинно спокойни.
На първия ден Вернер и Карла потеглиха рано с бронзовия Трабант и казаха, че отиват на разузнаване. Двамата от ЩАЗИ ги последваха със зелена Шкода. Вернер и Карла отсъстваха цял ден и се прибраха с уверен вид.
На другата сутрин Вернер каза на Лили, че ще я води на поход. Двамата стояха пред палатката с раници на гърбовете и взаимно си помагаха за наместването им. Обуха яки обуща и си сложиха широкополи шапки. На всеки наблюдател ставаше ясно, че тръгват на дълга разходка.
В това време и Карла се готвеше да потегли. Имаше пазарски торби и списък. Изброяваше на висок глас:
— Шунка, сирене, хляб… нещо друго?
Лили се безпокоеше, че действията им са твърде очевидни.
Тайните полицаи ги наблюдаваха. Седяха пред палатката си и пушеха цигари.
Тръгнаха в противоположни посоки — Карла към паркинга, а Лили и Вернер към плажа. Агентът с прическата а ла Бийтълс последва Карла. Светлокосият се отправи след Вернер и Лили.
— Дотук добре — обяви Вернер. — Разделихме ги.
Когато двамата с Лили стигнаха до езерото, той зави на запад покрай брега. Явно това беше разузнавал предишния ден. Теренът беше тежък на места. Светлокосият агент ги следваше от разстояние, не без усилия — не беше облечен за експедиция. От време на време Лили и Вернер поспираха, уж да починат, за да му позволят да ги настигне.
Повървяха два часа и стигнаха до дълъг и пуст плаж. По средата сред дърветата излизаше черен път, който свършваше при знака за прилив.
Там беше паркиран бронзовият Трабант с Карла зад волана.
Не се виждаше никой друг.
Вернер и Лили се качиха в колата и Карла подкара, а онзи от ЩАЗИ си остана.
Лили устоя на изкушението да му махне за довиждане.
— Отървала си се от другия — обърна се Вернер към Карла.
— Да. Малко отклоних вниманието му пред бакалията като запалих една кофа за боклук.
Вернер се усмихна.
— Този номер го научи от мен преди много години.
— Точно така. Той, разбира се, излезе от колата да види какво става.
— И тогава…
— Докато не внимаваше, забих пирон в гумата му. Като си тръгвах, той я сменяше.
— Хубаво.
— Вие двамата сте правили такива неща през войната, нали? — попита Лили.
Последва мълчание. Не говореха много за войната. Накрая Карла каза:
— Да, малко. Нищо, с което да си струва да се хвалим.
Винаги казваха само толкова.
Стигнаха до едно село във вътрешността и забавиха пред малка къща с надпис на английски БАР. Един човек пред къщата ги упъти да паркират отзад, далеч от погледите.
Влязоха в малкия бар, който беше твърде чаровен, за да е държавен. Лили веднага съгледа сестра си Ребека и се хвърли да я прегърне. Бяха разделени от осемнадесет години. Лили опита да погледне лицето й, но от сълзи нищо не виждаше. Карла и Вернер прегърнаха Ребека един след друг.
Когато най-сетне очите на Лили се проясниха, тя видя, че сестра й изглежда на средна възраст, което не беше изненада — щеше да навърши петдесет на следващия си рожден ден. Беше по-заоблена, отколкото Лили я помнеше.
Но най-поразително беше колко елегантна изглежда Ребека. Носеше лятна рокля, синя на ситни точици, и подходящо сако. На шията й висеше сребърна верижка с една едра перла, а на ръката й имаше масивна сребърна гривна. Хубавите й сандали бяха с коркова подметка. През рамото й беше преметната морскосиня кожена чанта. Доколкото на Лили й беше известно, политиците бяха забележително добре платени. А възможно ли беше всички в Западна Германия да са толкова добре облечени?