Ребека ги отведе в една отделна стая в дъното, където вече бяха сервирани студени меса, купи със салата и бутилки вино. До масата стоеше слаб, хубав, но изнурен мъж в бяла тениска и тесни черни джинси. Сигурно беше на четиридесетина години или пък по-млад, ако е преживял някаква болест. Лили реши, че е от персонала на бара.
Карла шумно си пое дъх, а Вернер промълви:
— О, Боже мой.
Лили видя, че мършавият мъж я гледа с очакване. Внезапно забеляза бадемовидните му очи и осъзна, че вижда брат си Вали. Нададе тих потресен вик — та той изглеждаше толкова стар!
Карла прегръщаше Вали и му говореше:
— Момченцето ми! Бедното ми момченце!
Лили го прегърна, целуна го и пак заплака.
— Изглеждаш толкова променен. Какво е станало с теб?
— Рокендрол — отвърна той през смях. — Но го превъзмогвам. — Той погледна по-голямата си сестра. — Ребека пожертва година от живота си и прекрасна възможност за кариера, за да ме спаси.
— Разбира се — каза Ребека. — Нали съм ти сестра.
Лили беше сигурна, че Ребека не е изпитвала колебания. За нея нищо не стоеше пред семейството. Лили имаше теория, че чувствата на Ребека са толкова силни, понеже е осиновена.
Вернер дълго държа Вали в прегръдките си.
— Не знаехме — каза той с натежал от чувства глас. — Не знаехме, че ще дойдеш.
— Реших да го запазя в пълна тайна — обясни Ребека.
— Не е ли опасно? — попита Карла.
— Със сигурност е опасно. Но Вали държеше да поеме риска.
После влезе и Каролин със семейството си. Също като на другите, и на нея й трябваха няколко мига, за да познае Вали. После извика потресено.
— Здравей, Каролин — каза той. Улови ръцете й и я целуна по двете страни. — Толкова е хубаво, че пак те виждам.
Одо се представи.
— Аз съм Одо, съпругът на Каролин. Много се радвам най-сетне да те видя.
Нещо проблесна по лицето на Вали. Мина за част от секундата, но Лили знаеше, че Вали е видял и разбрал за Одо нещо, което го е шокирало, и на мига се е прикрил. Двамата мъже приятелски се здрависаха.
— А това е Алис — каза Каролин.
— Алис? — възкликна Вали. Той гледаше замаяно високото шестнадесетгодишно момиче с дълги светли коси, които се спускаха край лицето й като завеси. — Написах една песен за теб. Когато ти беше малка.
— Знам — отговори Алис и го целуна.
— Алис знае историята си — обясни Одо. — Казахме й всичко, когато стана достатъчно голяма, за да разбира.
Лили се питаше дали Вали долавя нотката на добродетелност в гласа на Одо, или тя самата е свръхчувствителна.
Вали каза на Алис:
— Аз те обичам, но Одо те е отгледал. Никога няма да забравя това и съм сигурен, че и ти няма да го забравиш.
Той се задави за миг, после се овладя и продължи:
— Хайде да сядаме и да хапнем. Днес е щастлив ден.
Лили предположи, че Вали е платил за всичко.
Насядаха около масата. За малко бяха като непознати, беше им неловко и се чудеха какво да кажат. После заговориха едновременно. Всички задаваха въпроси на Вали. Всички се смееха.
— Един по един! — каза Вали и всички си отдъхнаха.
Вали им разказа, че има пентхаус в Хамбург, не е женен, но има приятелка. На година и половина — две заминавал за Калифорния, настанявал се във фермата на Дейв Уилямс за четири месеца и записвали нов албум на Плъм Нели.
— Аз съм наркоман — каза им той. — Но съм чист от седем години, през септември ще станат осем. Когато имам концерт с групата, пред гримьорната ми стои охранител, който претърсва хората за наркотици — той вдигна рамене. — Знам, че изглежда крайно, но това е положението.
Вали също имаше въпроси, особено към Алис. Докато тя отговаряше, Лили се оглеждаше. Това беше нейното семейство: родителите, сестра й, брат й, племенницата й и най-старата й приятелка и музикална партньорка. Какво щастие беше всички те да седят заедно, да се хранят, да разговарят и да пият вино.
Мина й през ума, че някои семейства правят това всяка седмица и го приемат за даденост.
Каролин беше седнала до Вали и Лили ги наблюдаваше. Прекарваха си добре. „Все още се разсмиват един друг“, забеляза тя. Ако нещата бяха други — ако Стената беше паднала — можеше ли любовта им отново да пламне? Още бяха млади. Вали беше на тридесет и три, Каролин на тридесет и пет. Лили отпъди тази мисъл — празно предположение, глупава фантазия.