Следобед директорът се върна и обяви, че най-висшите власти са одобрили паметника по принцип.
Валенса обяви, че стачката ще продължи до приемането на всички искания.
И тогава, почти все едно му е хрумнало току-що, той добави, че стачниците искат да се обсъди създаването на свободни и независими профсъюзи.
Сега вече, каза си Таня, нещата стават наистина интересни.
В петък следобед Кам Дюър се отправи към стария град във Варшава.
Марио и Оли го последваха.
По време на войната по-голямата част от Варшава беше изравнена със земята. Градът беше построен наново с прави улици и тротоари и с модерни здания. Такава среда не беше подходяща за тайни срещи и секретно предаване на информация. Но проектантите се бяха преборили да възстановят стария град в първоначалния му вид — павираните улици тесните алеи и разнообразните къщи. Бяха се попрестарали — правите ъгли, повторенията и свежите бои изглеждаха малко прекалено нови като филмов декор. Въпреки това стара Варшава даваше на тайните агенти по-благоприятна среда, отколкото останалите части на града.
Кам паркира и се отправи към една висока къща. На първия етаж се помещаваше варшавският еквивалент на Копринените ръце. Кам беше редовен клиент докато не срещна Лидка.
В най-голямата стая в апартамента момичетата седяха по бельо, гледаха телевизия и пушеха. Една пищна блондинка веднага се изправи и остави халата й да се отвори за миг, та да може гостът да зърне пищните й бедра и дантеленото бельо.
— Здрасти, Кристек, не сме те виждали от няколко седмици.
— Здрасти, Пела — Кам отиде до прозореца и погледна навън. Както обикновено, Марио и Оли седяха пред отсрещната кръчма, пиеха бира и зяпаха момичетата в летни рокли наоколо. Щяха да го почакат да постои вътре поне половин час, а може би цял.
Дотук добре.
— Какво става, жена ти ли те следи?
Момичетата се разсмяха.
Кам извади пари и плати на Пела за обичайната работа.
— Днес имам нужда от услуга — обясни той. — Ако не възразяваш, ще се измъкна отзад.
— Жена ти ще дойде ли тук да вдига скандали?
— Не е жена ми. Мъжът на приятелката ми. Ако създава проблеми, предложи му безплатно една свирка. Парите са от мен.
Пела сви рамене.
Кам слезе по задните стълби и мина през двора. Чувстваше се добре. Отървал се беше от преследвачите, а те не забелязаха. Щеше да се върне след по-малко от час и да излезе през предната врата. Нямаше и да разберат, че не е бил в апартамента.
Изтича през „Старе место“ и по улица „Свентоянска“ към катедралата „Свети Йоан“. Църквата беше разрушена през войната и реставрирана. СБ вече не го следяха. Но може би следяха Станислав Павлак.
Резидентурата на ЦРУ във Варшава проведе дълъг разговор, за да прецени как да осъществи този контакт. Всяка стъпка беше планирана.
Пред катедралата Кам видя шефа си, Кийт Дорсет. Днес Кийт носеше прост сив костюм, полска конфекция, който обличаше само за проследявания. В джоба на сакото му беше натъпкано кепе. Това беше знак, че е чисто. Ако кепето беше на главата му, значи в църквата имаше хора на СБ и срещата трябваше да се отмени.
Кам влезе през готическия вход на западната фасада. Прекрасната архитектура и атмосферата на святост усилваха усещането за предзнаменование. Предстоеше му да се срещне с противников информатор. Моментът беше съдбоносен.
Минеше ли всичко както трябва, Кам щеше да се утвърди като агент на ЦРУ. Ако ли не, без време щяха да го върнат зад бюрото в Лангли.
Всъщност Кам лъжеше, че Стас няма да се вижда с друг, освен с него. Целта на лъжата беше да попречи на Кийт да го прати у дома. Кийт създаваше проблеми за Лидка, макар разследването да показа, че тя няма връзка със СБ и даже не членува в Комунистическата партия. Но ако Кам успееше да вербува полковник от полската армия за шпионин, подобен триумф щеше да го постави в силна позиция да спори с Кийт.
Огледа се за агенти на тайната полиция, но видя само туристи, богомолци и свещеници.
Тръгна по северната пътека между редовете и стигна до параклиса, където се намираше прочутото разпятие от шестнадесети век. Хубавият полски офицер стоеше пред него и разглеждаше лицето на Христос. Кам застана редом. Бяха сами.
— Това е последният път, когато разговаряме — каза Кам на руски.
— Защо? — попита Станислав на същия език.