— Твърде опасно е.
— За вас?
— Не, за Вас.
— Как ще се свързваме? Чрез Таня ли?
— Не. Всъщност, моля Ви оттук нататък да не й казвате нищо за връзката си с мен. Извадете я от играта. Можете да продължавате да спите с нея, ако това правите.
— Благодаря — иронично отвърна Станислав.
Кам не обърна внимание.
— Каква кола карате?
— Зелен Сааб 99 от 1975 година — каза офицерът и изрецитира номера на колата.
Камерън го запомни.
— И къде държите колата нощем?
— На улица „Ян Олбрахт“ близо до блока, където живея.
— Когато паркирате, оставете прозореца отворен един пръст. Ще мушнем вътре плик.
— Опасно. Ако някой друг прочете бележката?
— Не се тревожете. Ще съдържа печатна реклама за евтино измиване на колата. Но като изгладите листа с топла ютия, ще се появи съобщението кога и къде да се срещнете с нас. Ако по някаква причина не можете да се явите на срещата, няма значение — ще Ви пуснем друг плик.
— Какво ще стане на тези срещи?
— Ще стигна и до това — Кам имаше списък с неща, които да му каже съгласуван с колегите на срещата за планиране. — За Вашите приятели.
— Да?
— Не създавайте конспирация.
— Защо не?
— Ще ви разкрият. Конспираторите винаги ги хващат. Трябва да чакате до последната минута.
— Какво можем да правим тогава?
— Две неща. Първо, гответе се. Съставете в ума си списък на хората, на които вярвате. Решете точно как всеки един ще се обърне срещу Съветите, ако избухне война. Гледайте дисидентските лидери като Лех Валенса да знаят за вас, но не намеквайте с какво сте се захванали. Разузнайте сградата на телевизията и планирайте как да я превземете. Но дръжте всичко това в главата си.
— А второто?
— Дайте ни информация — Кам се стараеше да не показва колко е напрегнат. Това беше голямото искане, искането, което Станислав можеше да отхвърли. — Диспозицията на армиите на Съветския съюз и другите страни от Варшавския договор: численост, брой на танковете, на самолетите…
— Знам какво е диспозиция.
— И оперативните им планове в случай на криза.
Последва продължително мълчание.
— Мога да ги взема — каза Станислав най-сетне.
— Ще Ви дам телефонен номер и кодова дума. Трябва да ги използвате единствено в случайна съветска инвазия в Западна Европа. Когато изберете номера, ще Ви отговори високопоставен офицер в Пентагона, който говори полски. Той ще се отнесе към Вас като към представител на полската съпротива срещу съветската инвазия. На практика Вие ще бъдете водачът на свободна Полша.
Станислав кимна умислено, но Кам можеше да види, че предложението го привлича. След малко офицерът каза:
— Ако се съглася, значи поставям живата си във вашите ръце.
— Вие вече сте го направили.
Стачниците в корабостроителницата в Гданск имаха грижата да държат международните медии в течение на своите действия. Ироничното беше, че това бе най-добрият начин за комуникация с полския народ. Полските медии бяха цензурирани, но репортажите в западния печат се предаваха в Полша по радио Свободна Европа, финансирано от Америка. Това беше основният начин поляците да научават какво става в собствената им страна.
Лили Франк следеше полските събития по западногерманската телевизия, която всеки берлинчанин можеше да гледа, ако нагласи антената си под правилния ъгъл.
За удоволствие на Лили стачката се разрастваше въпреки всички усилия на правителството. Корабостроителницата в Гдиня също спря работа, а работниците в обществения транспорт стачкуваха в подкрепа. Създаден беше Междузаводски стачен комитет, МКС, с главна квартира в корабостроителницата „Ленин“. Искането номер едно беше за правото на свободни профсъюзи.
Подобно на мнозина други в Източна Германия, семейство Франк обсъждаше оживено всичко това. Седяха в салона на горния етаж на къщата в „Берлин-Митте“ пред телевизора марка Франк. В Желязната завеса се отваряше пролука и те оживено обсъждаха до какво може да доведе това. Щом поляците можеха да въстанат, навярно и германците можеха.
Полското правителство опита да преговаря с фабриките една по една, като предлагаше щедри увеличения на заплатите на онези стачници, които се отделят от МКС и се примирят. Тактиката пропадна.
В рамките на една седмица в МКС влязоха триста стачкуващи предприятия.