Нестабилната полска икономика не можеше да понесе това за дълго. Правителството най-сетне прие реалността. Вицепремиерът беше изпратен в Гданск.
Седмица по-късно беше постигнато споразумение. Стачниците получиха правото да създадат свободни профсъюзи. Тази победа удиви света.
Ако поляците можаха да спечелят свобода, щяха ли и германците да ги последват?
— Продължаваш да се виждаш с полякинчето — каза Кийт на Кам.
Кам не отговори. Много ясно, че продължаваше да се вижда с нея.
Беше щастлив като дете в сладкарница. Лидка беше готова да прави секс с него, когато той поискаше. Досега твърде малко момичета бяха искали въобще да правят секс с него.
— Това харесва ли ти? — питаше тя, докато го галеше, а когато той признаеше, че му харесва, тя продължаваше: — Но ти харесва малко, много или толкова много, че ти се ще да умреш?
— Казах ти, че искането ти се отхвърля — настоя Кийт.
— Но не каза защо.
— Взел съм решение — ядоса се Кийт.
— А правилно ли е решението?
— Съмняваш се в моя авторитет?
— Не, ти се съмняваш в моята приятелка.
Кийт се ядоса още повече.
— Мислиш, че си ме хванал натясно, понеже Станислав няма да говори с друг.
Кам мислеше точно това, но отрече.
— Няма нищо общо със Стас. Не съм готов да се откажа от нея по никаква причина.
— Може да ми се наложи да те уволня.
— Пак няма да се откажа. Всъщност… — Кам замълча. Всъщност, думите, които му дойдоха на ума, не бяха онези, които планира. Но въпреки всичко ги изрече: — Всъщност, аз се надявам да се оженя за нея.
Кийт смени тона.
— Кам, тя може и да не е агент на СБ и пак да има скрити причини да спи с теб.
Кам настръхна.
— Ако това няма нищо общо с разузнаването, значи няма нищо общо и с теб.
Кийт не се отказваше, говореше меко, като че се стараеше да не наранява чувствата на Кам.
— Много полски момичета биха искали да идат в Америка, знаеш това. Кам знаеше. Тази мисъл го беше споходила отдавна. Чувстваше се засрамен и унизен, че Кийт трябва да го каже.
— Знам — каза той с безизразно лице.
— Прощавай, че го казвам, но тя може да те мами по тази причина. Обмислял ли си такава вероятност?
— Да, обмислял съм я. И не ме е грижа.
В Москва големият въпрос беше дали да влязат в Полша.
В деня преди обсъждането в Политбюро Димка и Наталия се сблъскаха с Евгений Филипов на предварителната среща в залата „Нина Онилова“.
— Нашите полски другари спешно искат военна подкрепа, за да устоят на атаките на предателите, които служат на капиталистическо-империалистическите сили — каза Филипов.
— Искате инвазия — отвърна Наталия. — Като в Чехословакия през шестдесет и осма и в Унгария през петдесет и шеста.
Филипов не отрече.
— Съветският съюз има правото да нахлуе във всяка страна, когато интересите на социализма са заплашени. Това е Доктрината Брежнев.
— Аз съм против военни действия — каза Димка.
— Каква изненада — саркастично отвърна Филипов.
Димка не му обърна внимание.
— И в Унгария, и в Чехословакия контрареволюцията се ръководеше от ревизионистки елементи сред ръководния кадър на Комунистическата партия. Затова беше възможно да ги отстраним, все едно колим пиле. Те имаха слаба подкрепа.
— И защо днешната криза е различна?
— Защото в Полша контрареволюционерите са водачи на работническата класа и имат нейната подкрепа. Лех Валенса е електротехник. Ана Валентинович е кранистка. Стотици заводи стачкуват. Имаме си работа с масово движение.
— Все пак трябва да го смажем. Сериозно ли предлагате да изоставим полските другари?
— Има и друг проблем — намеси се Наталия. — Пари. През 1968 Съветският блок нямаше външен дълг за милиарди долари. Днес ние сме напълно зависими от заемите от Запада. Чухте какво каза Картър във Варшава. Кредитите от Запада са обвързани с човешките права.
— И?
— Ако вкараме танковете в Полша, ще прекъснат кредитната ни линия. И така, другарю Филипов, Вашата инвазия ще съсипе икономиката на целия съветски блок.
В Залата настана тишина.
— Някой да има други предложения? — попита Димка.
За Кам това, че един полски офицер се обръщаше срещу Червената армия в същия момент, когато полските работници отхвърляха комунистическата тирания, беше поличба. И двете събития бяха признак за една и съща промяна. Докато отиваше на среща със Станислав, Кам имаше чувството, че може би е част от един исторически земетръс.