Излезе от посолството и се качи в колата. Както се надяваше, Марио и Оли го последваха. Важно беше да го държат под наблюдение, докато се среща със Станислав. Ако контактът минеше по план, Марио и Оли щяха чинно да докладват, че не е станало нищо подозрително.
Кам се надяваше Станислав да е получил и разбрал инструкциите.
Той паркира на „Старе Место“. С днешния брой на Трибуна люду, правителствения официоз, той тръгна през площада. Марио излезе от колата и тръгна след него. Половин минута по-късно и Оли тръгна на разстояние.
Кам тръгна по една странична уличка, следван от двамата тайни полицаи.
Влезе в един бар, седна до прозореца и поръча бира. Виждаше как преследвачите му се мотаят недалеч. Плати веднага, за да може да си тръгне бързо.
Докато пиеше бирата, час по час си гледаше часовника.
В три без една минута излезе.
Беше упражнявал това действие отново и отново в Камп Лиъри, тренировъчния център на ЦРУ близо до Уилямсбърг, Вирджиния. Там се справяше отлично. Но днес за пръв път щеше да го направи наистина.
Леко ускори крачка към края на пряката. Докато свиваше зад ъгъла хвърли поглед назад и установи, че Марио е на тридесетина метра от него.
Веднага зад ъгъла имаше магазинче за алкохол и цигари. Станислав беше тъкмо където Кам очакваше — стоеше пред магазинчето и гледаше витрината. Кам имаше приблизително половин минута, преди Марио да се появи иззад ъгъла — предостатъчно време за проста размяна.
Трябваше само да смени своя вестник с вестника в ръката на Станислав. Той беше същия, с малката разлика, че — ако всичко беше по план — съдържаше фотокопията, които той беше направил на документите в сейфа си в щаба на армията.
Имаше само един проблем.
Станислав не носеше вестник.
Държеше голям бежов плик.
Не беше изпълнил инструкциите до последната буква. Или не ги беше разбрал, или си беше въобразил, че точните подробности не са важни.
Каквато и да беше причината, нещата се бяха объркали.
Умът на Кам се смрази от паника. Препъна се. Не знаеше какво да прави. Идеше му да наругае Стас.
После се овладя. Насили се да остане спокоен. Взе мигновено решение. Нямаше да откаже размяната. Щеше да я доведе до край.
Тръгна право към Станислав.
Когато се разминаха, размениха вестника и плика.
Станислав тутакси влезе в магазинчето с вестник в ръка и изчезна от поглед.
На следващия ъгъл пак се озърна и видя Марио. Полицаят беше на двадесетина метра от него, спокоен и уверен. Не подозираше какво е станало току-що. Дори не беше видял Станислав.
Щеше ли да забележи, че Кам вече не носи вестник, а плик? Видеше ли това, можеше да арестува Кам и да конфискува плика. Това щеше да е краят на триумфа на Кам. И на живота на Станислав.
Беше лято. Кам не носеше връхна дреха, под която да скрие плика. Пък и така щеше да е по-зле — по-вероятно беше Марио да забележи, че Кам изведнъж е останал с празни ръце.
Мина край една будка за вестници, но се досети, че няма как да спре и да си купи вестник пред очите на Марио и така да привлече вниманието му към това, че вече не носи вестника, с който беше тръгнал.
Разбра, че е допуснал глупава грешка. Беше толкова хипнотизиран от рутинната размяна, че не се досети за най-простото решение. Можеше да вземе плика и да си задържи вестника.
Вече беше късно.
Чувстваше се като в капан. Толкова беше влудяващо, че му идеше да вика. Всичко беше отлично, с изключение на една дребна подробност!
Можеше да влезе някъде и да си купи нов вестник. Потърси наоколо. Но това беше Полша, а не Америка, и нямаше магазини на всеки ъгъл.
Свърна още веднъж и видя кошче за боклук. Алилуя! Ускори крачка и надзърна вътре. Нямаше късмет — нямаше изхвърлени вестници. Съгледа някакво списание с шарена корица. Грабна го и продължи нататък. Крадешком отгърна списанието, за да се виждат черно-белите страници. Сбърчи нос — в боклука беше хвърлено нещо гнусно и списанието вонеше. Опита да не вдишва дълбоко и плъзна плика вътре.
Почувства се по-добре. Изглеждаше почти като преди.
Върна се при колата и извади ключовете. Може би сега беше моментът, когато щяха да го спрат. Представи си как Марио казва: „Един момент, нека видя плика, който се мъчите да скриете“. С най-голяма бързина отключи колата.