Видя Марио на няколко крачки.
Влезе в колата и остави списанието на пода пред мястото на пътника.
Вдигна поглед и видя Марио и Оли да влизат в тяхната кола.
Май му се размина.
За миг се почувства толкова слаб, че не можа да помръдне.
После подкара и се прибра в посолството.
Кам Дюър седеше в миниатюрното жилище на Лидка и я чакаше да се прибере.
На тоалетката й имаше негова снимка. Беше му толкова приятно, че направо му се плачеше. Нито едно момиче никога не му беше искало снимка, какво остава да я тури в рамка и да я държи до огледалото.
Стаята разкриваше нейната личност. Любимият й цвят беше ярко розовото и в този оттенък бяха кувертюрата на леглото, покривката на масата и възглавничките. Дрехите в гардероба бяха малко, но все подчертаваха фигурата й: къси поли, рокли с остро деколте, прилични дрънкулки, басми, щамповани на цветчета, джуфки и пеперудки. На етажерката имаше всички романи на Джейн Остин на английски и толстоевата Анна Каренина на полски. В кутия под леглото, като някаква тайна порнографска сбирка, бяха прибрани американски списания за обзавеждане, пълни със снимки на огрени от слънцето кухни, боядисани в ярки цветове.
Днес Лидка беше започнала досадната процедура по разследването като потенциална съпруга. Тя беше много по-подробна от проучването на една обикновена приятелка. Трябваше да разкаже живота си, да изтърпи целодневни разпити и разширена проверка с детектора на лъжата. Всичко това се вършеше някъде из сградата на посолството, докато Кам вършеше обичайната си работа. Не му беше позволено да я види, докато тя не се върне вкъщи.
На Кийт Дорсет вече щеше да му е доста трудно да го уволни. Информацията от Стас беше чисто злато.
Кам му беше дал 35-милиметров апарат Зорки, съветска реплика на Лайка, за да може да снима документите в кабинета си, вместо да ги пуска на копирната машина в яхъра на секретарките. Така можеше да предава на Кам стотици страници върху няколко филмчета.
Последният въпрос, който варшавската резидентура на ЦРУ зададе на Стас, беше: „Какво би предизвикало атака в западна посока на Втория стратегически ешелон на Червената армия?“ Документите, които той предостави в отговор, бяха толкова цялостни, че Кийт Дорсет получи писмена похвала от Лангли, което беше голяма рядкост.
А Марио и Оли никога не бяха виждали Стас.
Затова Кам беше уверен, че няма да го уволнят и няма да му забранят да се ожени, освен ако не се окажеше, че Лидка е истински агент на КГБ.
Междувременно Полша клонеше към свобода. Десет милиона души се бяха влели в първия свободен профсъюз Солидарност. Това правеше един на всеки трима полски работници. Най-големият проблем на Полша вече не беше Съветският съюз, а парите. Стачките и последвалата парализа на водачите на комунистическата партия бяха осакатили и без това отслабената икономика. Резултатът беше дефицит на всичко. Работниците, чиито заплати бяха щедро повишени, нямаше какво да купят с парите си. Цената на долара на черно се увеличи повече от два пъти, от сто и двадесет на двеста и петдесет злоти. Генералният секретар Герек беше наследен от Каня, когото замени генерал Ярузелски, но нямаше никаква разлика.
Лех Валенса и Солидарност се колебаеха на ръба на отхвърлянето на комунизма. Подготви се обща стачка, която беше отменена в последната минута по съвета на папата и на новия американски президент, Роналд Рейгън, които се опасяваха от кръвопролития. Кам беше разочарован от боязливостта на Рейгън.
Стана от леглото и сервира масата. Донесъл беше две пържоли. Естествено, дипломатите не страдаха от дефицита, който засягаше поляците. Плащаха в отчаяно желаните долари и можеха да купуват каквото искат. Лидка навярно се хранеше по-добре дори от елита на Комунистическата партия.
Кам се чудеше дали да се любят преди или след вечерята. Понякога беше твърде приятно да се наслаждава на очакването. Друг път бързаше много. Лидка не възразяваше нито на едното, нито на другото.
Най-сетне тя се прибра. Целуна го по бузата, остави чантата си, съблече си горната дреха и отиде в банята по-нататък в коридора.
Когато се върна, Кам й показа пържолите.
— Много хубаво — рече тя. Още не го беше погледнала.
— Нещо не е както трябва, нали? — попита той. Никога не я беше виждал в лошо настроение. Случваше се за пръв път.
— Не мисля, че мога да съм съпруга на агент от ЦРУ.