Трите шаферки си бяха ушили къси летни рокли от яркорозов памучен плат.
Приемът беше в американското посолство. Уди Дюър плати, а посолството успя да осигури изобилна храна и напитки, различни от водка.
Бащата на Лидка разказа виц наполовина на полски, наполовина на английски. Един човек влязъл в държавна касапница и поискал кило говеждо.
— Нйема.
— Тогава свинско.
— Нйема.
— Телешко?
— Нйема.
— Пилешко.
— Нйема.
Клиентът си излязъл. Жената на касапина казала:
— Този човек е луд.
А касапинът отговорил:
— Луд, ама как помни!
Американците се попритесниха, обаче поляците се смяха от сърце.
Дейв беше помолил Кам да не казва, че зет му е от Плъм Нели, но новината плъзна, както обикновено, и приятелките на Лидка го обсадиха. Шаферките вдигнаха голям шум и стана ясно, че той може да отведе в леглото си която пожелае, а едната дори намекна, че ако му се прииска, може да вземе и трите.
— Трябва да се запознаете с моя басист — отговори Дейв.
Докато Кам и Лидка изпълняваха първия танц, Бийп тихо каза на Дейв:
— Знам, че е плазмодий, обаче ми е брат и не може да не ми стане приятно, че най-сетне е намерил момиче.
— Сигурна ли си, че Лидка не е проста златотърсачка, която иска американски паспорт?
— Родителите ми се опасяват от това. Но Кам е на тридесет и четири и е ерген.
— Май си права — съгласи се Дейв. — Какво има да губи?
Когато присъства на първото национално събрание на Солидарност през септември 1981 Таня Дворкина беше изпълнена със страх.
Събранието започна работа в катедралата в „Олива“, северно предградие на Гданск. Две остри като ками кули застрашително фланкираха ниския бароков портал, през който влязоха делегатите. Таня седна до Данута Горска, нейната съседка във Варшава. Данута беше журналистка и организаторка в Солидарност. Също като Таня, Данута пишеше блудкави репортажи според партийната линия в официалния печат, а през останалото време преследваше своите си цели.
Архиепископът прочете умиротворителна проповед за мира и любовта към отечеството. Макар папата да беше твърд, полското духовенство не беше единно в отношението си към Солидарност. Духовниците ненавиждаха комунизма, но авторитаризмът им беше вътрешно присъщ и бяха враждебно настроени към демокрацията. Някои духовници показваха геройска храброст срещу режима, но църковната йерархия искаше да замени една безбожна тирания с християнска тирания.
Не църквата обаче притесняваше Таня, нито пък другите сили, които се мъчеха да разединят движението. Много по-страшни бяха заплашителните маневри на съветския военноморски флот в Гданския залив и „сухопътните учения“ на сто хиляди червеноармейци на полската източна граница. Според статията на Данута в днешния брой на Трибуна люду, тази демонстрация на мускули беше в отговор на нарасналата американска агресия. Никой не се лъжеше. Съветският съюз искаше да покаже на всички, че е в положение да нахлуе, ако Солидарност се държи неправилно.
След службата деветстотинте делегати бяха отведени с автобуси в Гданския университет. Събранието щеше да се проведе в огромната спортна зала Оливия.
Всичко това беше особено провокативно. Кремъл мразеше Солидарност. Повече от десетилетие в съветския блок не се беше случвало нищо толкова опасно. Демократично избрани представители от цяла Полша се събираха, за да обсъждат и да вземат решения чрез гласуване, а Комунистическата партия нямаше никакъв контрол. Това беше Парламент във всяко едно отношение, освен по име. Можеше да се нарече революционен, ако самата дума не беше омърсена от болшевиките. Не беше чудно, че Съветският съюз е в треска.
В спортната зала имаше електронно табло за резултати. Когато Лех Валенса стана да говори, таблото светна с кръст и латинския девиз Polonia semper fidelis, „Полша винаги вярна“.
Таня излезе, отиде до колата си и включи радиото. Всички програми предаваха нормално. Съветският съюз още не беше нахлул.
Остатъкът от неделния ден мина без значителни драми. Чак във вторник Таня отново започна да се страхува.
Правителството беше публикувало законопроект за Работническото самоуправление, който даваше на работниците правото на глас при назначаването на управителните тела. Таня горчиво размишляваше как президентът Рейгън и за минута не би обмислил дали да даде такива права на американците. Дори и така законопроектът не беше достатъчно радикален за Солидарност, понеже не даваше на работниците правото да наемат и да уволняват. Затова от профсъюза предложиха национален референдум по въпроса.