Ленин сигурно се въртеше в мавзолея.
А по-лошото беше, че от Солидарност добавиха клауза, че ако правителството откаже референдум, профсъюзът ще го организира сам.
Таня отново усещаше пробождането на страха. Профсъюзът започваше да действа като водач — роля, запазена по правило за Комунистическата партия. Атеистите превземаха църквата. Съветският съюз никога нямаше да приеме това.
Резолюцията беше приета само с един глас против и делегатите станаха на крака и сами се аплодираха.
Но това не беше всичко.
Някой предложи да се прати послание до работниците в Чехословакия, Унгария, Източна Германия и „всички народи в Съветския съюз“. Освен другото, там се казваше: „Ние подкрепяме онези сред вас, които са се решили да тръгнат по трудния път на борбата за свободни профсъюзи“. Посланието се прие с вдигане на ръка.
Таня беше сигурна, че са отишли твърде далеч.
Най-големият страх на Съветския съюз беше, че полският кръстоносен поход за свобода ще се разпространи и в други страни отсам Желязната завеса — а делегатите необмислено насърчаваха тъкмо това! Сега инвазията изглеждаше неизбежна.
На другия ден печатът беше пълен с негодуванието на Съветския съюз. „Солидарност се меси във вътрешните работи на суверенни държави“, пищеше Москва.
Но не нахлуваше.
Съветският вожд Леонид Брежнев не искаше да нахлува в Полша. Не можеше да си позволи да загуби доверието на западните банки. Планът му беше друг. Кам Дюър узна от Стас какъв е този план.
За обработката на суровия материал от Стас винаги отиваха няколко дни. Вземането на фотолентите при опасна тайна размяна беше само началото. Лентата трябваше да се прояви в тъмната стаичка на американското посолство, а документите — да се отпечатат и копират. После преводач с високо ниво на допуск до секретни документи сядаше и превеждаше материала от полски и руски на английски. Ако имаше по сто и повече страници — както се случваше често — това отнемаше дни. Резултатът трябваше да се напечата и копира отново. И чак тогава Кам можеше да види що за риба се е хванала в мрежата му.
С настъпването на мразовитата варшавска зима Кам поглъщаше новата купчина документи, когато откри подробно разработен план за налагане на строг контрол, изработен от полското правителство. Властите щяха да обявят военно положение, да суспендират всички права и да отменят всички споразумения със Солидарност.
Планът беше резервен. Но Кам с изумление узна, че Ярузелски е провел учение една седмица след встъпването си в длъжност. Явно го беше обмислял от самото начало.
А Брежнев неотклонно го притискаше да продължава.
По-рано през годината Ярузелски беше устоял на натиска. Тогава Солидарност беше в положение да отговори на удара — работниците бяха окупирали фабрики из цялата страна, а подготовката за обща стачка беше доста напреднала.
Тогава Солидарност надделя и комунистите привидно отстъпиха. Но сега работниците не бяха толкова бдителни.
Освен това бяха гладни, уморени и премръзнали. Всичко беше дефицитно, инфлацията растеше лавинообразно, а разпределението на храните се саботираше от комунистическите бюрократи, които искаха всичко да се върне постарому. Ярузелски прецени, че хората могат да понесат точно толкова трудности, преди у тях да възникне усещането, че завръщането на авторитарното правителство ще е благословия.
Ярузелски искаше съветска инвазия. Беше пратил до Кремъл послание, в което направо питаше: „Можем ли да разчитаме на военна помощ от Москва?“
Отговорът, който бе получил, беше също толкова прям: „Няма да бъдат изпратени войски“.
„Добри новини за Полша“, разсъди Кам. Съветският съюз може и да беше груб насилник, но не беше готов на крайната стъпка. Каквото и да станеше, щеше да е дело на поляците.
Ярузелски обаче можеше да смаже опозицията и без подкрепата на съветските танкове. Неговият план беше тук, върху фотолентата на Стас. Самият Стас явно се боеше от провеждането на плана, понеже беше добавил и ръкописна бележка. Това беше достатъчно необичайно, та Кам да обърне сериозно внимание. Стас пишеше: „Рейгън може да предотврати това, като заплаши, че ще отреже финансовата помощ“.
Кам реши, че това е проницателно. Заемите от западните правителства и банки държаха Полша над водата. Единственото по-лошо от демокрацията беше банкрутът.