Кам беше гласувал за Рейгън, понеже той обеща да е по-агресивен във външната политика. Сега беше неговият шанс. Ако действаше бързо, Рейгън можеше да попречи на Полша да направи огромна крачка назад.
Джордж и Верина имаха приятна къща в предградието „Принц Джордж Каунти“, Мериленд, току до столицата, в района, който Джордж представляваше като конгресмен. Джордж вече трябваше да ходи на църква всяка седмица, всяка неделя в различна деноминация, за да присъства на службите заедно с гласоподавателите си. Работата му включваше няколко такива тегоби, но през повечето време беше искрено ангажиран. Джими Картър падна и сега в Белия дом беше Рейгън, а Джордж можеше да се бори за най-бедните американци, повечето от които бяха черни.
На всеки месец или два Мария Самърс идваше да види кръщелника си, който беше на осемнадесет месеца и проявяваше твърдостта на баба си Джаки. Мария обикновено му носеше книжка. След като хапнеха, Джордж миеше чиниите, Мария ги бършеше и двамата говореха за разузнаване и външна политика.
Мария продължаваше да работи в Държавния департамент. Сега началник й беше държавният секретар Александър Хейг. Джордж попита дали там получават по-добра информация за Полша.
— Много по-добра — отговори Мария. — Не знам какво си направил, но ЦРУ наистина се пооживи.
Джордж й даде да избърше някаква купа.
— И какво става във Варшава?
— Съветите няма да нападнат. Това го знаем. Полските комунисти са ги помолили, но те направо са отказали. Брежнев обаче притиска Ярузелски да обяви военно положение и да премахне Солидарност.
— Това ще е позорно.
— Така смята и Държавният департамент.
Джордж се поколеба.
— Усещам, че има едно „но“…
— Прекалено добре ме познаваш — отговори Мария с усмивка. — Имаме силата да смажем плана за въвеждане на военно положение. Трябва само президентът Рейгън да каже, че бъдещата икономическа помощ зависи от човешките права.
— И защо не го прави?
— Двамата с Ал Хейг не вярват, че поляците наистина ще наложат сами военно положение.
— Кой знае? Може да е разумно предупреждението да се отправи.
— И аз така мисля.
— И защо не го правят?
— Не искат другата страна да разбере колко добро е нашето разузнаване.
— Няма смисъл да разполагаш с разузнавателни данни, ако не ги ползваш.
— Може и да го направят — отговори Мария. — Но точно сега се двоумят.
Две седмици преди Коледа във Варшава валеше сняг. Таня прекара съботната вечер сама. Стас никога не обясняваше защо може или не може да остане в нейното жилище. Тя никога не беше ходила в неговото, макар да знаеше къде живее. Откак го запозна с Кам Дюър, Стас мълчеше по всички въпроси, свързани с армията. Таня заключи, че той се държи така, понеже предава тайни на американците. Стас беше като затворник, който се държеше прилично денем, докато нощем копаеше тунел за бягство.
Но Таня вече прекарваше втора събота без него. Не беше сигурна защо. Дали му беше омръзнала? Мъжете често се отегчаваха. Единственият мъж, който си оставаше трайно в живота й, беше Василий, а тя никога не беше спала с него.
Установи, че той й липсва. Така и не си позволи да се влюби, понеже беше женкар, но се чувстваше привлечена от него. Започваше да осъзнава, че в мъжете харесва храбростта. Тримата най-важни мъже в живота й бяха Пас Олива, Стас Павлак и Василий. По една случайност и тримата бяха страшно хубави. Но бяха и смели. Пас се беше изправил срещу могъщите Съединени щати, Стас предаваше тайните на Червената армия, а Василий се противопоставяше на властта на Кремъл. От тримата той най-много вълнуваше ума й, понеже беше написал смазващи истории за Съветския съюз, докато гладуваше и мръзнеше в Сибир. Таня се питаше как ли е и искаше да знае какво пише сега. Чудеше се дали се е върнал към привичките си на Казанова, или наистина се е укротил.
Легна си и чете Доктор Живаго на немски — още не беше издаден на руски — докато й се доспа и изгаси лампата.
Събуди се от думкане. Седна в леглото и запали лампата. Беше два и половина сутринта. Някой блъскаше по врата, но не по нейната.
Стана и погледна през прозореца. Колите, паркирани от двете страни на улицата, бяха покрити с нов слой сняг. В средата на платното имаше две полицейски коли и един БТР-60, небрежно спрени как да е от ченгетата, които знаеха, че могат да правят каквото си искат.