Скоро след като Таня се завърна у дома Василий я покани на вечеря.
Съгласиха се, че вече могат да дружат открито. Василий беше реабилитиран. Неговото радиопредаване се оказа с траен успех и той беше звезда в Съюза на писателите. Никой не знаеше, че освен това Василий е и Иван Кузнецов, дисидентът автор на Измръзване и други антикомунистически романи, които се продаваха отлично на Запад. „Забележително е, че двамата успяхме да опазим тайната толкова време“, каза си Таня.
Готвеше се да си тръгне от редакцията и да се отправи към жилището на Василий, когато я спря Пьотр Опоткин. Присвиваше очи заради дима на увисналата между устните цигара.
— Пак го направи — каза той. — Получаваме оплаквания от най-високо равнище заради статията ти за кравите.
Таня беше посетила Владимирска област, където чиновниците от Комунистическата партия бяха толкова некадърни, че добитъкът масово измираше, докато фуражът гниеше в плевниците. Тя написа гневна статия и Даниил я пусна.
— Предполагам, че са се оплакали подкупните лентяи, които допуснаха кравите да измрат — каза тя.
— Махни ги тях. Получих писмо от секретаря по идеологията в ЦК!
— Знае за кравите, нали?
Опоткин бутна пред нея лист хартия.
— Ще се наложи да публикуваме опровержение.
Таня го взе, без да чете.
— Защо така си се загрижил да защитаваш хора, които съсипват страната ни?
— Не можем да подриваме партийните кадри!
Телефонът на бюрото на Таня звънна и тя отговори.
— Таня Дворкина.
Един смътно познат глас каза:
— Написали сте статия за измрелите крави във Владимир.
Таня въздъхна.
— Да, написах и вече ме смъмриха. Кой се обажда?
— Аз съм секретарят по земеделието. Казвам се Михаил Горбачов. Интервюирахте ме през седемдесет и шеста.
— Така беше.
Таня прецени, че и Горбачов ще я нахока като Опоткин.
— Обадих се да Ви поздравя за отличния анализ — каза Горбачов.
Таня се удиви.
— Аз… ъъ… Благодаря, другарю.
— От жизнено значение е да прекратим тази неефективност в нашите стопанства.
— Хм, другарю секретар, имате ли нещо против да кажете това на моя главен редактор? Тъкмо обсъждаме статията и той говори за опровержение.
— Опровержение? Глупости. Дайте го на телефона.
Таня се ухили и каза на Опоткин:
— Секретарят Горбачов иска да говори с теб.
Опоткин първо не й повярва. Взе телефона и попита:
— С кого говоря, моля?
Оттам нататък само слушаше и от време на време казваше „Да, другарю“.
Най-после затвори телефона. Отдалечи се, без да каже нищо на Таня.
С дълбоко задоволство тя смачка опровержението и го изхвърли в кошчето.
Отиде в дома на Василий, без да знае какво да очаква. Надяваше се той да не я покани в харема си. За всеки случай беше облякла отблъскващи сиви шевиотени панталони и развлечен сив пуловер, та да не го насърчава. Въпреки това установи, че очаква вечерта с нетърпение.
Василий отвори. Беше със син пуловер и бяла риза, видимо нови. Таня го целуна по бузата и после го огледа изучаващо. Косата му беше вече сива, но си оставаше чуплива и гъста. И на петдесет Василий беше изправен и строен.
Той отвори бутилка грузинско шампанско и сервира мезета — препечен хляб с яйчена салата и домат, и хайвер, и краставички. Таня се питаше кой ги е приготвил. Беше му по силите да накара някоя от приятелките си.
Апартаментът беше уютен, пълен с книги и картини. Василий имаше и касетофон. Вече беше заможен, дори и без богатствата от авторските права в чужбина, които не можеше да получи.
Той поиска да узнае всичко за Полша. Как Кремъл беше разгромил Солидарност, без да нахлува в страната? Защо Ярузелски предаде полския народ? Не допускаше, че апартаментът му се подслушва, но пусна касета с музика на Чайковски за всеки случай.
Таня му каза, че Солидарност не е мъртва, а е в нелегалност. Много от мъжете, арестувани по законите на военното положение, още бяха в затвора, но сексистката тайна милиция не беше успяла да оцени важната роля на жените. Почти всички организаторки бяха още на свобода, включително Данута, която беше арестувана и после пусната. Отново работеше тайно — издаваше нелегални вестници и памфлети и възстановяваше контактите.