— Или поне повече от теб и мен.
Таня се колебаеше на ръба. Изненада се колко много иска да го целуне. И още нещо: искаше да остане тук, да говори с него, на този диван, в този апартамент с тези снежинки пред прозореца за много, много време. Какво странно чувство, каза си тя. Може би е любов.
Затова го целуна.
След малко отидоха в спалнята.
Наталия винаги първа научаваше новините. На двадесет и четвърти декември вечерта дойде видимо разтревожена в кабинета на Димка.
— Андропов няма да присъства на заседанието на Политбюро — каза тя. — Твърде зле е да излиза от болницата.
Следващото заседание на Политбюро беше насрочено за двадесет и шести.
— По дяволите — каза Димка. — Това е опасно.
Странно, но Юрий Андропов се оказа добър съветски ръководител. В предходните петнадесет години беше ефективен председател на жестоката и груба служба за сигурност, КГБ. А сега, като генерален секретар на КПСС, продължаваше безмилостно да мачка дисидентите. Но вътре в партията търпеше новите идеи и реформите. Като средновековен папа, който измъчва еретиците, но обсъжда с кардиналите доводите против съществуването на Бога, Андропов говореше свободно пред приближените си — включително Димка и Наталия — за недостатъците на съветската система. А разговорите водеха до действия. Задълженията на Горбачов се разпростряха от земеделието върху цялото стопанство и той създаде програма за децентрализиране, с която отнемаше от Москва част от властта за вземане на решения и я даваше на ръководителите, които бяха по-близо до проблемите.
За съжаление Андропов се разболя през декември 1983 година след като ръководи страната по-малко от година. Това притесни Димка и Наталия. Най-силният противник на Андропов за властта беше Константин Черненко, който си остана на второ място в йерархията. Димка се боеше, че Черненко ще се възползва от болестта на Андропов, за да се добере пак до властта.
— Андропов е написал реч, която трябва да се прочете — каза сега Наталия.
Димка поклати глава.
— Не е достатъчно. В отсъствието на Андропов, Черненко ще председателства заседанието. Стане ли това, всички ще го възприемат като бъдещ ръководител. И тогава цялата страна ще тръгне назад — тази перспектива беше твърде мрачна за обмисляне.
— Ясно е, че ние искаме Горбачов да води заседанието.
— Но Черненко е номер две. Ще ми се той да беше постъпил в болница.
— Скоро и това ще стане. Той не е здрав.
— Обаче може и да не е достатъчно скоро. Има ли начин да го заобиколим?
Наталия се замисли.
— Добре. Политбюро трябва да прави каквото Андропов каже.
— Следователно той може просто да нареди Горбачов да ръководи заседанието?
— Може. Той все още си остава ръководител.
— Може да добави нов параграф в речта му.
— Отлично. Ще му се обадя да го предложа.
По-късно следобед Димка получи съобщение да иде в кабинета на Наталия. Като влезе, видя, че очите й блестят от вълнение и триумф. При нея беше Аркадий Волски, личният секретар на Андропов. Андропов го беше привикал в болницата и му беше дал ръкописна добавка към речта. А сега Волски я даде на Димка.
Последният параграф гласеше:
По разбираеми причини няма да мога да председателствам заседанията на Политбюро и на секретариата в близко бъдеще. Затова настоявам членовете на ЦК да проучат въпроса за поверяване на ръководството на Политбюро и секретариата на Михаил Сергеевич Горбачов.
Изразено беше като предложение, но в Кремъл предложението на ръководителя беше като пряка заповед.
— Това е динамит — каза Димка. — Не е възможно да не се подчинят.
— Какво трябва да правя с това? — попита Волски.
— Първо, направете няколко копия — отговори Димка. — Така няма да има смисъл някой просто да го скъса. После… — Димка се подвоуми.
— Не казвайте на никого — рече Наталия. — Просто го дайте на Боголюбов. — Клавдий Боголюбов отговаряше за подготовката на документите за заседанията на Политбюро. — Не вдигайте шум. Само му кажете да добави този материал към червената папка с речта на Андропов.
Съгласиха се, че това е най-добрият план.
В СССР не се празнуваше Рождество. Комунистите не одобряваха религиозния му характер. Замениха Дядо Коледа с Дядо Мраз и Богородица със Снежанка и изместиха празника на Нова година. Тогава децата получаваха подаръци. Гриша, вече на двадесет, щеше да получи касетофон, а Катя, на четиринадесет — нова рокля. Димка и Наталия като високопоставени комунистически функционери не си и помисляха да празнуват Рождество, независимо от личните си убеждения. И двамата работиха както обикновено.