— А харесва ли ти животът в Америка? — попита Марибел. — Кажи ми, какво според теб е най-хубавото нещо в тази страна?
Лидка се позамисли.
— Имате всичките тези негри — каза тя.
Кам сподави стенанието си. Какво говореше тя, по дяволите?
Марибел млъкна от изненада.
Лидка махна с ръка по посока на келнера, който държеше поднос с чаши шампанско, прислужницата, която сервираше канапе, и иконома — и тримата афроамериканци.
— Те правят всичко — отварят вратите, сервират напитки, метат пода. В Полша всеки трябва да си върши тези работи сам!
Марибел изглеждаше леко трескава. Не беше коректно да се говори така във Вашингтон дори по времето на Рейгън. После погледна над рамото на Лидка и видя друг гост.
— Карим, скъпи! — изкудкудяка тя. Прегърна един хубав тъмнокож мъж в безукорен костюм на тънко райе. — Запознай се с Кам Дюър и съпругата му Лидка. Това е Карим Абдулла от саудитското посолство.
Карим се здрависа с тях.
— Чувал съм за теб, Кам. Работя много с някои от колегите ти в Лангли.
Така показваше, че е в саудитското разузнаване.
Карим се обърна към Лидка. Тя беше изумена. Кам знаеше защо. Не беше очаквала да види на вечерята на Марибел толкова тъмнокож човек.
Карим обаче я очарова.
— Чувал бях, че полякините са най-красивите жени на света, но не вярвах — до този момент — той й целуна ръка.
Лидка можеше да слуша до безкрайност такива глупости.
— Чух какво казахте за негрите — продължи той. — Съгласен съм. Ние нямаме негри в Саудитска Арабия, затова се налага да си внасяме от Индия.
Кам виждаше, че Лидка е озадачена от тънките нюанси на Каримовия расизъм. За него индийците бяха черни, а арабите — не. За щастие тя знаеше кога да млъкне и да слуша.
Дойдоха още гости. Карим сниши глас:
— Трябва обаче да внимаваме какво приказваме — съзаклятнически рече той. — Някои гости може да са либерали.
Сякаш в потвърждение на думите му влезе висок мъж с атлетична фигура и гъста светла коса. Приличаше на филмова звезда. Това беше Джаспър Мъри.
Кам не беше доволен. Не можеше да го трае от юношеските си години. После Джаспър стана разследващ журналист и допринесе за свалянето на президента Никсън. Книгата му за Никсън, Дик Хитреца, стана бестселър и по нея направиха филм. По времето на Картър беше сравнително кротък, но пак влезе в атака с идването на Рейгън. Сега беше едно от най-популярните лица в телевизията наред е Питър Дженингс и Барбара Уолтърс. Тъкмо предната вечер предаването му Днес посвети половин час на подкрепяната от САЩ военна диктатура в Салвадор. Мъри повтори твърденията на защитниците на човешките права, че правителствените ескадрони на смъртта там са убили тридесет хиляди души.
Мрежата, която излъчваше Днес, беше собственост на Франк Линдеман, съпруга на Марибел. Навярно затова Джаспър не бе отклонил поканата за вечеря. Белият дом притискаше Франк да се отърве от Джаспър, но засега той отказваше. Макар да държеше най-много акции, Франк беше отговорен пред борда на директорите и пред инвеститорите, които можеха да създадат проблеми, ако уволни една от своите най-големи звезди.
Марибел явно с нетърпение очакваше нещо. После се появи още една гостенка, доста закъсняла. Беше потресаващо красива чернокожа жена, лобистка, на име Верина Марканд. Кам не я беше срещал, но я позна от фотографиите.
Икономът обяви вечерята и всички минаха през двойните врати в трапезарията. Дамите възкликнаха одобрително при вида на дългата маса с блестяща посуда и купи с жълти парникови рози. Кам забеляза изумлението на Лидка. „Това надминава всички снимки в нейните журнали за обзавеждане“, предположи той. Сигурно никога не беше виждала или не си беше представяла нещо толкова пищно.
Около масата бяха насядали осемнадесет души, но разговорът начаса беше превзет от една личност. Това беше Сузи Канън, злоезична светска репортерка. Половината от написаното от нея се оказваше невярно, но нейният нюх за слабостите беше като на чакал. Беше консервативна, но повече се интересуваше от скандалите, отколкото от политиката. За нея нямаше нищо лично. Кам се молеше Лидка да мълчи. Всичко, казано тази вечер, можеше да се появи в утрешния вестник.
Но се изненада, когато Сузи насочи проницателния си поглед към него.
— Вярвам, че двамата с Джаспър се познавате — каза тя.
— Не твърде. Срещнахме се в Лондон преди много години.
— Но чувам, че сте били влюбени в едно момиче.