„Всички правят така“, прецени Джордж. Той самият имаше три кремави ризи и с нетърпение чакаше яките им да се протрият, за да ги хвърли. По всякакви причини хората носеха дрехи, които ненавиждаха.
Но не и когато отиваха на среща с любовник.
Когато Верина облече костюма Армани с тюркоазената блуза и черния коралов гердан заприлича на филмова звезда и го знаеше.
Щеше да се вижда с любимия си.
Джордж се чувстваше толкова унизен, че стомахът му се раздираше от болка. Не можеше още дълго да се подлага на това. Имаше чувството, че е скочил от мост.
Верина излезе рано и каза, че ще се прибере рано, затова Джордж прецени, че има среща за обяд. Той закуси с Джак и го остави на бавачката Тифани. Отиде в кабинета си в сградата Канън Хаус близо до Капитолия и отмени ангажиментите си за деня.
В дванадесет на обяд червеният Ягуар на Верина беше паркиран както обикновено до офиса й в центъра на града. Джордж чакаше в сребристия си Линкълн по-надолу на улицата и наблюдаваше изхода. В дванадесет и половина червената кола се показа. Джордж се вля в трафика и я последва.
Верина прекоси Потомак и се отправи във вътрешността на Вирджиния. Колите на пътя оредяха и Джордж поизостана. Щеше да е неудобно тя да го види. Надяваше се да не забележи нещо толкова обикновено като сребрист Линкълн. Ако още караше стария Мерцедес, нямаше да може да направи това.
Няколко минути преди един Верина отби пред ресторант на име Сос Устър. Джордж подмина, направи обратен завой на километър и половина по-нататък по пътя и се върна. Влезе на паркинга на ресторанта и зае място, откъдето виждаше Ягуара. После зачака.
Седеше, обзет от мрачни мисли. Знаеше, че постъпва глупаво. Знаеше, че това ще завърши със срам или нещо по-лошо. Знаеше, че трябва да си иде.
Но трябваше да знае кой е любовникът на жена му.
Излязоха в три.
По походката на Верина позна, че на обяд е изпила чаша или две вино. Прекосиха паркинга, хванати за ръка. Тя се смееше на нещо, което мъжът каза, и у Джордж се надигна изгарящ гняв.
Мъжът беше висок и широкоплещест, с гъста светла коса, въздълга.
Когато приближиха, Джордж позна Джаспър Мъри.
— Кучи сине — изрече той на глас.
Джаспър открай време изпитваше копнеж по Верина още от първата им среща в хотел Уилард в деня на прочутата реч на Мартин Лутър Кинг „Имам мечта“. Но повечето мъже изпитваха същото. Джордж никога не си беше и помислял, че от всички Джаспър ще се окаже предателят.
Отидоха до Ягуара и се целунаха.
Джордж знаеше, че трябва да запали колата и да си тръгне. Научи каквото му бе нужно. Нямаше какво друго да прави.
Виждаше, че устата на Верина е отворена. Тя притисна хълбоците си в Джаспър. Очите и на двамата бяха затворени.
Джордж излезе от колата.
Джаспър стисна гърдата на Верина.
Джордж затръшна вратата и се отправи по асфалта към тях.
Джаспър беше твърде погълнат от онова, което правеше, но Верина чу затръшването и отвори очи. Видя Джордж, отблъсна Джаспър и извика.
Твърде късно.
Джордж замахна с дясната ръка и удари Джаспър с цялата сила на гърба и раменете си. Юмрукът му се стовари отляво на лицето на Джаспър. Джордж усети твърде приятното потъване на меката плът и — след част от секундата — твърдите зъби и кости. После в ръката му пламна болка.
Джаспър залитна назад и падна на земята.
— Джордж! Какво направи? — викна Верина. Тя коленичи до Джаспър без да я е грижа за чорапите й.
Джаспър се надигна на лакът и опипа лицето си.
— Шибан звяр — каза той на Джордж.
Джордж искаше Джаспър да стане от земята и да отвърне на удара. Искаше още насилие, още болка, още кръв. Дълго се взира в Джаспър като през някаква червена мъгла. После мъглата се разсея и той разбра, че Джаспър няма да стане и да се бие.
Обърна се, отиде в колата и си тръгна.
Когато се върна у дома, завари Джак в стаята му. Играеше си със сбирката колички. Джордж затвори вратата тихо, та бавачката Тифани да не чуе. Седна на леглото. Покривката беше със състезателна кола.