Замисли се какво ще правят. Утре може би щяха да идат заедно в обществената библиотека и да вземат няколко книги с приказки за лека нощ. На църква в неделя, разбира се.
Пристигна пред бившия си дом, къща във фермерски стил. Колата на Верина не беше в алеята — още не се беше върнала. Джордж паркира и отиде до предната врата. От любезност позвъни, после отключи със собствения си ключ.
Къщата беше тиха.
— Аз съм — подвикна той. В кухнята нямаше никого. Намери Джак седнал пред телевизора, сам.
— Здравей, приятелче — рече Джордж. Седна и прегърна Джак през раменцата. — Къде е бавачката Тифани?
— Трябваше да си иде у дома — обясни Джак. — Мама закъснява.
Джордж овладя гнева си.
— Значи си сам тук?
— Тифани каза, че е спешно.
— И преди колко време беше това?
— Не знам — Джак още нямаше представа за времето.
Джордж се вбеси. Четиригодишният му син беше оставен сам вкъщи. Какво си въобразяваше Верина?
Стана и се огледа. Куфарът на Джак за почивните дни беше в антрето. Джордж провери и видя, че вътре има всичко необходимо — пижама, чисти дрехи, мече. Бавачката Тифани го беше приготвила, преди да иде да се справи със своята спешност, както се изрази Джак.
Отиде в кухнята и написа бележка: „Заварих Джак сам в къщата. Обади ми се“.
После взе детето и отидоха в колата.
Къщата на Джаки беше на около километър от тук. Когато пристигнаха, Джаки даде на Джак чаша мляко и домашна сладка. Той й разказа всичко за съседската котка, която идваше на гости и получаваше паничка мляко. После Джаки погледна Джордж и каза:
— Добре де, какво те яде?
— Ела в салончето и ще ти кажа — отидоха в съседната стая и Джордж рече: — Джак беше сам в къщата.
— О, такова нещо не трябва да се случва.
— Адски си права.
Джаки, за разлика от друг път, не обърна внимание на ругатнята.
— Някаква представа защо?
— Верина не се върна в уреченото време, а бавачката трябвало да си тръгне.
В този миг навън се чу скърцане на гуми. Двамата погледнаха през прозореца и видяха Верина да изскача от червения Ягуар и да тича по пътеката.
— Ще я убия — каза Джордж.
Джаки отвори на Верина. Тя отърча в кухнята и целуна Джак.
— О, миличък, добре ли си?
— Аха — безгрижно отвърна той. — Ядох сладка.
— Сладките на баба са страхотни, нали?
— Абсолютно.
— Верина, по-добре ела тук да обясниш — каза Джордж.
Тя дишаше тежко и се потеше. За пръв път не изглеждаше надменна и властна.
— Закъснях само няколко минути! — проплака тя. — Не знам защо проклетата бавачка трябваше да излезе преди това!
— Не можеш да закъсняваш, когато гледаш Джак — сурово рече Джордж.
— О, понеже ти никога не закъсняваш — възпротиви се тя.
— Никога не съм го оставял сам.
— Много ми е трудно сама!
— По дяволите, вината за това си е изцяло твоя!
— Джордж, тук не си прав — намеси се Джаки.
— Мамо, не се меси.
— Не. Това е моят дом и моят внук и ще се меся.
— Не мога да подмина днешния случай, мамо. Тя постъпи неправилно.
— Ако аз винаги бях постъпвала правилно, нямаше да те има.
— Няма нищо общо.
— Просто казвам, че всички правим грешки, а нещата се оправят от само себе си. Затова престани да кориш Верина. Няма нищо да постигнеш.
Джордж неохотно прие, че е права.
— Но какво ще правим?
— Съжалявам, Джордж. Просто не смогвам — каза Верина и заплака.
— Е, щом вече спряхме да викаме, навярно можем да започнем да мислим — рече Джаки. — Тази ваша бавачка не е добра.
— Не знаеш колко трудно се намират бавачки! — възкликна Верина. — А за нас е по-трудно, отколкото за повечето хора. Всеки наема нелегални имигранти и им плаща на ръка, но политиците трябва да имат бавачка със зелена карта, която плаща данъци. Затова никой не иска да се захваща!
— Добре, успокой се, не те виня — каза й Джаки. — Може би аз мога да помогна.
Джордж и Верина я зяпнаха.
Джаки обясни:
— На шестдесет и четири години съм, предстои ми да се пенсионирам и имам нужда да правя нещо. Ще ви бъда подкрепа. Ако бавачката ви издъни, просто водете Джак тук. Когато е нужно, оставяйте го и да преспива.