— Не. Но съм поласкана от постоянството ти. Лека нощ.
— Лека нощ тогава.
Ребека се обърна.
— Често пътувам до Бон — каза Фредерик. — До десет дни ще съм там. Тя пак се обърна към него и се усмихна.
— Ще вечеряш ли с мен? — попита той.
— С удоволствие. Обади ми се.
— Добре.
Ребека влезе във фоайето на хотела с усмивка.
Лили си беше у дома в „Берлин-Митте“, когато племенницата й Алис дойде да заеме книги посред дъждовната буря. Отказали бяха да приемат Алис в университета, независимо от отличните й оценки, понеже майка й беше изпълнителка на протестни песни. Алис обаче беше решена да се самообразова, затова вечер, след края на смяната във фабриката, учеше английски. Карла имаше скромна сбирка романи на английски, наследени от баба Мод. Случи се Лили да си е вкъщи, когато Алис се отби. Двете се качиха в салона и заедно прегледаха книгите, докато дъждът барабанеше по прозорците. Книгите бяха стари, отпреди войната. Алис си избра сборник разкази за Шерлок Холмс. Лили пресметна, че племенницата й е четвъртото поколение читател на тези истории.
— Ние кандидатствахме за разрешение да заминем за Западна Германия — каза Алис. Преливаше от младежки ентусиазъм.
— Ние?
— Хелмут и аз.
Хелмут Капел беше приятелят й. Беше с година по-голям, на двадесет и две и следваше в университета.
— Някаква специална причина?
— Казах, че искаме да посетим баща ми в Хамбург. Бабата и дядото на Хелмут са във Франкфурт. Но Плъм Нели имат световно турне, а ние наистина искаме да видим баща ми на сцената. Може би ще успеем да направим така, че пътуването ни да съвпадне с неговия германски концерт, ако има такъв.
— Сигурна съм, че ще има.
— Мислиш ли, че ще ни пуснат?
— Може и да имате късмет — Лили не искаше да обезсърчава младежкия й оптимизъм, но се съмняваше. На нея самата винаги й отказваха разрешение. Съвсем малко хора получаваха такова. Властите биха заподозрели, че младежи като Алис и Хелмут нямат намерение да се връщат.
И самата Лили подозираше това. Алис често говореше, че копнее да е в Западна Германия. Като повечето младежи, тя искаше да чете нецензурирани книги и вестници, да гледа нови филми и пиеси и да слуша музика, независимо дали тя е одобрена от седемдесет и две годишния Ерих Хонекер, или не. Ако успее да се измъкне от Източна Германия, защо й е да се връща?
— Знаеш ли, повечето неща, които са поставили това семейство в лоши отношения с властите, всъщност са станали преди аз да се родя — каза Алис. — Защо трябва да наказват мен?
„Но майка й продължава да пее“, рече си Лили.
На входната врата се позвъни и след минута двете чуха превъзбудени гласове в антрето. Слязоха да видят какво става и завариха Каролин. Облечена беше в мокър шлифер и по необяснима причина носеше куфар. Отворила й беше Карла, която стоеше до нея. Върху дрехите, с които се беше върнала от работа, носеше кухненска престилка.
Лицето на Каролин беше зачервено и подуто от плач.
— Мамо? — продума Алис.
— Случило ли се е нещо? — попита Лили.
— Алис, вторият ти баща ме напусна — отговори Каролин.
Лили се сащиса. Одо Фослер? Изненада се, че кроткият Одо е имал смелостта да напусне жена си.
Алис прегърна майка си, без да говори.
— Кога стана това? — попита Карла.
— Каза ми преди три часа. Иска развод — отвърна Каролин и си изтри носа с кърпичка.
„Бедната Алис, изоставена от двама бащи“, помисли Лили.
— Но пасторите не бива да се развеждат — възмути се Карла.
— Напуска и духовенството.
— Каква беда.
Лили разбра, че семейството е застигнато от същински земетръс.
Карла се настрои практично.
— По-добре седни. Да идем в кухнята. Алис, вземи шлифера на майка си и го окачи да съхне. Лили, направи кафе.
Лили сложи вода да кипне и извади кекс от шкафа.
— Каролин, какво го е прихванало Одо? — попита Карла.
Каролин сведе поглед.
— Той е… — явно се затрудняваше да го изрече. Отмести очи и продължи приглушено: — Одо казва, че е осъзнал, че е хомосексуален.
Алис тихо изпищя.
— Ужасен шок! — възкликна Карла.
Лили изведнъж си припомни нещо. Пет години по-рано, когато всички се събраха в Унгария и Вали за пръв път видя Одо, Лили забеляза как по лицето на брат й мина изумление. Беше кратко, но ясно. Дали в онзи миг Вали се беше досетил каква е истината?