Самата Лили открай време подозираше, че любовта на Одо към Каролин не е голяма страст, а по-скоро някаква християнска мисия. Ако някога някой мъж предложеше брак на Лили, тя не искаше това да е от добро сърце. Той трябваше да я желае толкова силно, че да не може да държи ръцете си далеч от нея — ето това беше добро основание за предложение за женитба.
Каролин вдигна поглед. Страшната истина вече беше изречена и тя можеше да гледа Карла в очите.
— Всъщност не е шок. Аз някак знаех.
— Как така?
— Когато бяхме младоженци, имаше един младеж, Паул, много красив. Беше поканен на вечеря два пъти седмично и на вероучение във вестиария, а в съботните следобеди с Одо ходеха на дълги освежаващи разходки в парка „Трептов“. Може би не са правили нищо — Одо не мами. Но докато се любехме, аз някак си бях сигурна, че мисли за Паул.
— И какво стана? Как свърши това?
Лили режеше кекса и слушаше. Нареди резените в чиния. Никой не хапна.
— Така и не разбрах цялата история — каза Каролин. — Паул престана да идва у дома и в църквата. Одо не обясни защо. Може би и двамата са се дърпали от плътската любов.
— Като пастор Одо сигурно се е измъчвал ужасно — разсъди Карла.
— Знам. Много ми е жал за него, когато не съм ядосана.
— Бедният Одо.
— Но Паул беше просто първото от пет-шест момчета. Всичките си приличаха — до един бяха много красиви и искрени християни.
— А сега?
— Сега Одо е открил истинската любов. Извинява ми се окаяно, обаче е решил да се приеме такъв, какъвто е всъщност. Отива да живее с някакъв мъж на име Ойген Фройд.
— И какво ще работи?
— Иска да преподава в духовна семинария. Твърди, че това е истинското му призвание.
Лили сипа врялата вода върху смляното кафе в каната. Питаше се как ли ще се почувства Вали след раздялата на Каролин и Одо. Разбира се, не можеше да се събере с Каролин и Алис заради проклетата Стена. Но щеше ли да го иска? Не се беше установил трайно с друга жена. На Лили й се струваше, че Каролин наистина е любовта на живота му.
Но всичко това беше теоретично. Комунистите бяха постановили, че те не могат да са заедно.
— Щом Одо вече не е пастор, ще трябва да напуснеш дома си — установи Карла.
— Да. Сега съм бездомна.
— Не говори глупости. Тук винаги ще бъде твой дом.
— Знаех си, че това ще кажеш — отвърна Каролин и избухна в сълзи.
На вратата се позвъни.
— Аз ще ида — каза Лили.
На прага стояха двама мъже. Единият беше в шофьорска униформа и държеше отворен чадър над главата на втория. Той пък беше Ханс Хофман.
— Може ли да вляза? — попита Ханс и се намъкна в антрето, без да дочака отговора. Държеше квадратен пакет, тридесетина сантиметра дълъг и широк.
Шофьорът се върна при черната лимузина ЗИЛ, паркирана до бордюра.
— Какво искаш? — отвратено попита Лили.
— Да говоря с племенницата ти, Алис.
— Откъде знаеш, че е тук?
Ханс се усмихна и не си направи труда да отговори. ЩАЗИ знаеше всичко.
Лили влезе в кухнята.
— Ханс Хофман е. Иска да види Алис.
Алис стана, пребледняла от страх.
— Заведи го горе, Лили. Остани при тях — каза Карла.
Каролин се надигна от стола.
— Трябва да ида с нея.
Карла положи длан на ръката й да я задържи.
— Не си в състояние да се занимаваш с ЩАЗИ.
Каролин прие и седна пак. Лили задържа вратата на Алис, която излезе от кухнята в антрето. Двете жени се качиха горе, а Ханс ги последва.
Лили от любезност почти му предложи кафе, но се спря. Нека умре от жажда.
Ханс взе книгата за Шерлок Холмс, която Алис беше оставила на масата.
— На английски — установи той, все едно потвърждаваше някакво подозрение. Седна и придърпа коленете на хубавите си панталони, та да не се измачкат. Остави квадратния пакет на пода до стола си.
— И така, млада Алис, ти искаш да заминеш за Западна Германия. Защо?
Ханс вече беше голямо началство. Лили не знаеше титлата му, но не беше прост полицай. Изнасяше речи на разни национални събрания и говореше пред печата. Но не беше достатъчно важен, та да преследва семейство Франк.
— Баща ми живее в Хамбург — отговори Алис. — А също и леля ми Ребека.
— Твоят баща е убиец.
— Станало е преди моето раждане. Наказвате ме за това? Не такава е комунистическата справедливост, нали?