Повикаха го на сцената. Излезе с Дейв, Бъз и Лу. Цялото семейство на Дейв беше дошло да им пожелае успех: съпругата му Бийп, единадесетгодишният му син Джон Лий, родителите му Дейзи и Лойд и дори сестра му Иви. Всички видимо се гордееха със своя Дейв. Вали се радваше да види всички, но присъствието им остро му напомни, че не може да вижда собственото си семейство — Вернер и Карла, Лили, Каролин и Алис.
Но се надяваше да слушат от другата страна на Стената.
Групата излезе на сцената и тълпата изрева в поздрав.
„Унтер ден Линден“ беше претъпкана с хиляди почитатели на Плъм Нели, стари и млади. Лили и семейството й, включително Каролин, Алис и Хелмут, бяха тук от рано сутринта. Запазиха си място близо до бариерата, която полицията постави, за да държи множеството на разстояние от Стената. В течение на деня хората се умножиха и улицата доби празнична атмосфера — непознати разговаряха, сядаха заедно на пикник и слушаха касетите на Плъм Нели на преносими касетофони. С падането на мрака започнаха да отварят бутилки бира и вино.
Групата засвири и тълпата полудя.
Зрителите от Източен Берлин виждаха единствено четирите бронзови коня, теглещи каретата на Победата върху арката. Но чуваха всичко високо и ясно: барабаните на Лу; бучащия бас на Бъз; ритъм китарата на Дейв и високия му глас; и най-хубавото от всичко — съвършения баритон на Вали и лиричните му китарни сола. Познатите песни се носеха от високоговорителите и вълнуваха танцуващото множество. „Това е брат ми“, не спираше да си повтаря Лили, „и той пее на целия свят“. Вернер и Карла изглеждаха горди, Каролин се усмихваше, а очите на Алис блестяха.
Лили погледна и към правителствената сграда наблизо. Там на един малък балкон стояха пет-шест човека с вратовръзки и тъмни дрехи. Виждаха се ясно на светлината на уличните лампи. Те не танцуваха. Единият снимаше тълпата. „Тези трябва да са от ЩАЗИ“, прецени Лили. Записваха предателите, нелоялни към режима на Хонекер — напоследък това означаваше почти всички хора.
Вгледа се по-внимателно и й се стори, че познава един от тайните полицаи. Почти сигурна беше, че е Ханс Хофман. Беше висок и леко прегърбен. Явно говореше нещо гневно и замахваше силно с дясната си ръка като чук. В едно интервю Вали беше казал, че групата иска да свири тук, понеже на източните германци не се позволява да слушат записите им. Ханс определено беше разбрал, че счупването на плочата на Алис беше причината за този концерт и за тази тълпа. Не беше чудно, че е ядосан.
Лили го видя как вдига отчаяно ръце, обръща се, прибира се от балкона и изчезва във вътрешността на сградата. Една песен завърши и започна друга. Хората ревнаха одобрително щом познаха началните акорди на един от най-големите хитове на Плъм Нели. Гласът на Вали се понесе от колоните:
— Тази песен е за моето малко момиченце.
После запя „Липсваш ми, Алисия“.
Лили погледна Алис. По лицето й се стичаха сълзи, ала тя се усмихваше.
57.
Уилям Бъкли, американецът, отвлечен от Хизбулла в Ливан на шестнадесети март 1984, биваше официално описван като политически съветник в посолството на САЩ в Бейрут. Всъщност оглавяваше резидентурата на ЦРУ.
Кам Дюър познаваше Бил Бъкли и го смяташе за свестен човек. Бил беше строен и носеше консервативни костюми на Брукс Брадърс. Косата му беше гъста и посребрена, а лицето му — като на филмова звезда. Като професионален войник беше участвал в Корейската война, а във Виетнам беше в Специалните части и се уволни като полковник.
През шестдесетте постъпи в Отдела за специални операции на ЦРУ. Този отдел извършваше убийства.
На петдесет и седем години Бил не беше женен. Според клюката в Лангли поддържаше от разстояние връзка с една жена на име Кандис от Фармър, Северна Каролина. Тя му пишеше любовни писма, а той й телефонираше от всяко кътче на света. Когато Бил беше в САЩ, двамата бяха любовници. Или поне така казваха хората.
Подобно на всички в Лангли, и Кам беше силно разгневен от отвличането и отчаяно искаше Бил да бъде освободен. Но всички усилия пропаднаха.
А имаше и по-лоши новини. Агентите и информаторите на Бил в Бейрут започнаха да изчезват един по един. Хизбулла сигурно получаваше имената им от Бил. Това означаваше, че той е подложен на изтезания.