В ЦРУ познаваха методите на Хизбулла и можеха да предположат какво се случва с Бил. Знаеха, че е постоянно с вързани очи, белезници на глезените и китките и го държат в сандък като ковчег, ден след ден и седмица след седмица. След няколко такива месеца той щеше да е буквално луд: да точи лиги, да бълнува, да трепери, да подбелва очи и от време на време да надава ужасени крясъци.
Затова Кам беше безмерно доволен, когато най-сетне някой предложи план за действие срещу похитителите.
Планът не беше роден от ЦРУ, а от президентския съветник по националната сигурност Бъд Макфарлейн. В екипа му работеше един войнствен подполковник от морската пехота на име Оливър Норт, известен като Оли. Сред хората, които Норт взе за свои помощници, беше Тим Тедър и тъкмо той разказа на Кам за плана на Макфарлейн.
Кам с готовност отведе Тим в кабинета на Флорънс Гиъри. Тим беше бивш служител на ЦРУ и стар познайник на Флорънс. Както винаги, косата му беше подстригана все едно още е във войската, а костюмът за сафари, с който беше облечен в този ден, беше възможно най-близката до военна униформа цивилна дреха.
— Ще работим с чужденци — обясни той. — Ще има три екипа от по пет души всеки. Няма да са служители на ЦРУ и даже няма да са американци. Но Управлението ще ги обучи и въоръжи и ще уреди финансирането.
Флорънс кимна.
— И какво ще правят тези екипи? — попита неангажиращо Флорънс.
— Идеята е да се доберат до похитителите, преди онези да ударят. Когато узнаем, че те планират отвличане или бомбен атентат, или каквото и да е друго терористично действие, ние ще насочим единия от екипите да иде и да елиминира извършителите.
— Нека да си изясня това — каза Флорънс. — Тези екипи ще убият терористите, преди да извършат престъплението.
Явно не бе развълнувана от плана колкото беше Кам. Затова го обзе лошо предчувствие.
— Именно — отговори Тим.
— Имам един въпрос — продължи Флорънс. — Вие двамата да не сте си изгубили шибания ум?
Кам беше възмутен. Как бе възможно Флорънс да е против това?
— Знам, че е неконвенционално… — подхвана с негодувание Тим.
— Неконвенционално? — прекъсна го Флорънс. — По законите на всяка цивилизована страна това е убийство. Няма надлежен съдебен процес, няма изисквания за доказване, а и по ваше собствено признание, хората, към които сте се насочили, може само да са помислили да извършат престъпление.
— Всъщност не е убийство — отвърна Кам. — Ще постъпим като полицай, стрелящ по престъпник, който е насочил оръжие към него. Нарича се предшестваща самоотбрана.
— Значи си станал и адвокат, така ли, Кам.
— Това не е мое мнение, а на Споркин — Станли Споркин беше главният юрисконсулт на ЦРУ.
— Е, Стан греши — рече Флорънс. — Защото ние не виждаме насочено оръжие. Няма как да знаем кой ще извърши терористичен акт. В Ливан нямаме толкова качествено разузнаване. Затова накрая ще убиваме хора, за които мислим, че може би планират тероризъм.
— Навярно можем да повишим достоверността на нашата информация.
— А доколко може да се разчита на чужденците? Кой ще участва в тези петчленни екипи? Местни лоши момчета? Наемници? Международната охранителна компания „Евробоклук“? Как можете да им се доверите? Как можете да ги контролирате? При това, каквото и да направят, отговорността е наша — особено ако убият невинни хора!
— Не, не, цялата операция ще е настрани от нас и ще можем да отричаме — възрази Тим.
— На мен не ми звучи много като нещо, което можем да отречем. ЦРУ ще ги обучи и въоръжи и ще финансира дейността им. А замисляли ли сте се за политическите последици?
— По-малко отвличания и бомби.
— Как може да сте толкова наивни? Да не мислите, че ако ударим Хизбулла по този начин, те ще си седнат на задниците и ще си кажат: „Божке, американците са по-корави, отколкото си мислехме; май е по-добре да зарежем цялата тая работа с тероризма“. Не, не. Те ще ревнат за отмъщение! В Близкия Изток насилието винаги поражда ново насилие — не сте ли го разбрали вече? Хизбулла бомбардира казармата на морската пехота в Бейрут — защо? Според полковник Герати, който по онова време командваше морската пехота, това е било в отговор на обстрела на мюсюлманите в селото Сук-ал-Гарб от шести американски флот. Едно убийство поражда друго.