— Значи просто ще се предадеш и ще кажеш, че нищо не може да се направи?
— Не може да се направи нищо лесно — само тежка политическа работа. Понижаваме температурата, удържаме и двете страни и ги водим на масата за преговори, отново и отново, колкото и пъти да си отиват. Не се отказваме и, каквото и да става, не ескалираме насилието.
— Мисля, че можем…
Флорънс обаче не беше свършила.
— Този план е престъпен, неприложим, с ужасяващи политически последици за Близкия Изток и освен това застрашава репутацията на ЦРУ, президента и САЩ. Но това не е всичко. Има още нещо, което го прави напълно невъзможен.
Тя млъкна и Кам беше принуден да попита:
— Какво?
— Извършването на убийства ни е забранено от президента. „Нито едно лице на служба на правителството на Съединените щати или действащо от негово име не може да се ангажира с извършването на убийство или да участва в заговор за извършването на убийство“. Президентска заповед 12333. Роналд Рейгън я подписа през 1981.
— Струва ми се, че той го е забравил — отговори Кам.
Мария се срещна с Флорънс Гиъри във Вашингтон в магазина Удуърд и Лотроп, известен като Удис. Срещата им беше в отдела за дамско бельо. Повечето агенти бяха мъже, така че всеки мъж, който би ги проследил там, щеше да изглежда подозрително. Възможно беше дори да го арестуват.
— Навремето носех 34А — каза Флорънс. — Сега съм 36С. Какво стана?
Мария се изкиска. На четиридесет и осем, тя беше малко по-възрастна от Флорънс.
— Добре дошла в клуба на жените на средна възраст. Открай време дупето ми е дебело, обаче някога имах сладки малки цици, които си стояха съвсем сами. А сега ми трябва сериозна поддръжка.
През двете десетилетия, прекарани във Вашингтон, Мария усърдно беше култивирала контакти. Тя отрано беше разбрала колко много се постига — за добро или зло — чрез лични познанства. Навремето, когато ЦРУ използваше Флорънс за секретарка, наместо да я обучава за агент, както беше обещано, Мария по женски съчувстваше на нещастието й. Познатите на Мария обикновено бяха жени и винаги бяха либерални. Обменяха си сведения, предупреждаваха се за застрашаващи ходове на политически противници и дискретно си помагаха, често — чрез даване на по-висок приоритет на задачи, които иначе биха били пренебрегнати от консервативните мъже. А мъжете правеха до голяма степен същото.
Мария и Флорънс подбраха по пет-шест сутиена и отидоха да ги пробват. Беше вторник сутрин и пробната беше празна. Въпреки това Флорънс говореше тихо.
— Бъд Макфарлейн е измъдрил план, който е пълна лудост — каза тя, докато си разкопчаваше блузата. — Но Бил Кейси ангажира ЦРУ. — Кейси, човек на президента Рейгън, оглавяваше управлението. — А президентът каза „да“.
— Какъв план?
— Обучаваме отряди убийци от чужденци, които да премахват терористите в Бейрут. Наричат го превантивен контратероризъм.
Мария беше потресена.
— Та това е престъпление според законите на тази страна. Ако успеят, Макфарлейн, Кейси и Роналд Рейгън ще бъдат убийци.
— Именно.
Двете жени свалиха сутиените си и застанаха една до друга пред огледалото.
— Виждаш ли? — попита Флорънс. — Вече не стърчат.
— И моите.
Имаше време, замисли се тя, когато щеше да ми е твърде притеснително да правя това с бяла жена. Може би нещата наистина се променят.
Започнаха да мерят сутиените.
— Кейси информирал ли е комисиите по разузнаването?
— Не. Рейгън реши, че може просто да осведоми председателите и заместник-председателите на всяка комисия и републиканския и демократичен лидер в Камарата и в Сената.
Значи затова Джордж Джейкс не е чувал за плана, разсъди Мария. Ходът на Рейгън беше ловък. В разузнавателните комисии имаше квота либерали, за да е сигурно, че ще се задават поне някои критични въпроси. Рейгън беше намерил как да заобиколи критиците и да осведоми само онези, за които знаеше, че ще го подкрепят.
— Един от екипите и в момента е тук, в Щатите, на двуседмично обучение — каза Флорънс.
— Значи цялата работа е доста напреднала.
— Точно така — Флорънс се огледа с черния сутиен. — Моят Франк е доволен от промяната в бюста ми. Винаги е искал жена с големи цици. Твърди, че ходи на църква да благодари на Господа.
Мария се разсмя.
— Мил съпруг имаш. Надявам се да хареса новите ти сутиени.