— Ами ти? Кой ще оцени твоето бельо?
— Познаваш ме, аз съм момиче, което си гони кариерата.
— А винаги ли си била такава?
— Много отдавна имаше един мъж, но той загина.
— Толкова съжалявам.
— Благодаря.
— И оттогава няма друг?
Мария отговори без забавяне.
— С един почти се получи. Знаеш, харесвам мъжете и секса, но не съм готова да изоставя своя живот и да се превърна в нечий придатък. Твоят Франк явно разбира това, но много мъже не го разбират.
Флорънс кимна.
— Добре го каза, миличка.
Мария се умисли.
— Какво искаш да направя за тези отряди убийци? — мина й през ума, че Флорънс в крайна сметка е таен агент и е открила или се е досетила, че тя е източникът на Джаспър Мъри. Искаше ли Флорънс тя да разкрие и това?
Флорънс обаче каза:
— Точно сега не искам да правиш нищо. Планът е още само една глупава идея, която може да бъде задушена в зародиш. Просто желанието ми е да съм сигурна, че някой извън разузнавателната общност е наясно с него. Ако лайното удари вентилатора и Рейгън започне да лъже за убийствата, както Никсън лъжеше за влизането с взлом, поне ти ще знаеш истината.
— А междувременно просто се молим това да не стане.
— Амин.
— Избрахме първата мишена — каза Тим Тедър на Кам. — Залавяме се с голямата клечка.
— Фадлалла?
— Той самият.
Кам кимна. Мухамад Хюсеин Фадлалла беше виден мюсюлмански учен и аятолах. В проповедите си призоваваше за въоръжена съпротива срещу израелската окупация на Ливан. Хизбулла твърдяха, че той ги вдъхновява и нищо повече, но в ЦРУ бяха убедени, че Фадлалла е мозъкът зад отвличанията. Кам с радост би го видял мъртъв.
Двамата седяха в кабинета на Кам в Лангли. На бюрото имаше снимка на Кам с Никсън, потънали в разговор. Лангли беше едно от малкото места, където човек все още можеше да се гордее, че е работил за Никсън.
— А Фадлалла планира ли още отвличания? — попита Кам.
— Папата планира ли още кръщения? — отвърна Тим.
— Ами екипът? Стабилни ли са? Под контрол ли са? — възраженията на Флорънс Гиъри бяха пренебрегнати, но забележките й не бяха глупави и Кам сега си ги припомняше.
Тедър въздъхна.
— Кам, ако това бяха благонадеждни, отговорни хора, които уважават законните власти, нямаше да се наемат за платени убийци. Надеждни са колкото всички такива. А засега малко или повече ги държим под контрол.
— Е, поне не ги финансираме ние. Взех парите от саудитците — три милиона долара.
Тим вдигна вежди.
— Добра работа.
— Благодаря.
— Трябва да обмислим дали да не поставим целия проект формално под контрола на саудитското разузнаване, за да можем да отричаме по-лесно.
— Добра идея. Но и при това положение след убийството на Фадлалла ще ни трябва прикритие.
Тим се позамисли и рече:
— Нека обвиним Израел.
— Аха.
— Всеки с готовност ще повярва, че Мосад е направил нещо такова.
Кам се въсеше неспокойно.
— Продължавам да се тревожа. Иска ми се да знам точно как ще го направят.
— По-добре да не знаеш.
— Трябва да знам. Може да ида в Ливан. Да погледна по-отблизо.
— Ако го направиш — отвърна Тим, — действай внимателно.
Кам нае една бяла Тойота Корола и се отправи на юг от центъра на Бейрут към предимно мюсюлманското предградие Бир-ал-Абид. Представляваше джунгла от грозни панелни блокове, между които тук-там бяха пръснати хубави джамии. Всяка джамия се издигаше на собствен парцел като великолепно култивирано дърво сред гора от прости борове. Колкото и да беше бедна страната, движението по тесните улици беше натоварено, а магазините и уличните сергии бяха обсадени от тълпи. Беше горещо и Тойотата нямаше климатик, но Кам шофираше на затворени прозорци, понеже се боеше от контакт с неспокойните местни.
Посещавал беше района веднъж с водач от ЦРУ и бързо намери улицата, където живееше аятолах Фадлалла. Кам мина бавно покрай високия блок, после стигна до края на улицата, обърна и паркира на стотина метра от противоположната на сградата страна.
На тази улица имаше още няколко блока, кино и — най-важното — джамия. Всеки следобед по едно и също време Фадлалла отиваше да се моли там.
Тъкмо тогава щяха и да го убият.
„Моля те, Господи, без издънки“, рече си Кам.