Край бордюра, откъдето щеше да мине Фадлалла, имаше нагъсто паркирани коли. В една от колите имаше бомба. Кам не знаеше в коя.
Някъде наблизо се укриваше човекът, който щеше да я взриви. Наблюдаваше улицата в очакване на аятолаха. Кам огледа колите и прозорците откъм улицата. Не забеляза убиеца. Добре. Беше хубаво скрит — така и трябваше.
Саудитците бяха уверили Кам, че няма да бъдат наранени невинни. Фадлалла се движеше обграден от телохранители: някои от тях несъмнено щяха да пострадат, но те винаги държаха своя вожд достатъчно далеч от хората.
Кам се питаше тревожно дали ефектът от бомбата може да бъде предвиден с такава точност. Ала понякога се случваше и цивилни да пострадат по време на война. Ето например всички японски жени и деца, убити в Хирошима и Нагасаки. Разбира се, тогава Съединените щати бяха във война с Япония, а случаят с Ливан не беше такъв. Кам обаче си каза, че същият принцип е приложим. Ако няколко минувачи бъдат понатъртени или порязани, целта определено ще оправдае средствата.
Все пак се притесняваше от множеството пешеходци. Колата бомба беше подходяща за по-усамотени места. Тук подходящ избор щеше да е снайперист с мощна пушка.
Вече бе твърде късно.
Кам погледна часовника си. Фадлалла закъсняваше. Това беше изнервящо. На Кам му се щеше аятолахът да побърза.
На улицата като че ли имаше твърде много жени и момичета и той се чудеше защо. След минута се досети, че излизат от джамията. Явно там се беше провело някакво специално събитие за жените, нещо като мюсюлмански еквивалент на среща на майките. И за беля, те задръстваха проклетата улица. Може би щеше да се наложи екипът да се откаже от взрива.
Кам вече се надяваше Фадлалла да закъснее още.
Отново се огледа в търсене на притеснен човек, който крие някакъв детониращ механизъм на принципа на радиото. Стори му се, че сега го зърна. На около триста метра по-нататък, срещу джамията, прозорецът на първия етаж на калкана на жилищната сграда беше отворен. Кам нямаше да забележи мъжа, ако по пътя си на запад в небето следобедното слънце не бе отместило сенките и не беше разкрило фигурата. Той не виждаше лицето, но разбираше езика на тялото му — напрегнат, съсредоточен, очакващ, уплашен, стиснал с две ръце нещо, което можеше да е портативно радио с дълга сгъваема антена. Само че никой не стиска радио, като че животът му зависи от това.
Още и още жени излизаха от джамията. Някои носеха само хиджаб, а други бяха целите скрити в бурки. Тълпяха се по тротоарите и в двете посоки. Кам се надяваше блъсканицата скоро да премине.
Погледна към блока на Фадлалла и с ужас видя, че аятолахът излиза, обграден от шест или седем мъже.
Фадлалла беше дребен старец с дълга бяла брада. Облечен беше в бяла роба, а на главата си носеше кръгла черна шапчица. Лицето му беше живо и интелигентно и той се усмихваше леко на думите на един от придружителите си, когато тръгнаха по улицата.
— Не — изрече Кам гласно. — Не сега. Не сега!
Огледа улицата. Тротоарите бяха все така претъпкани с жени и момичета. Те разговаряха, смееха се, а в усмивките и жестовете им личеше облекчението на хора, които излизат от свято място след тържествена служба. Дългът им беше изпълнен, душите им бяха освежени и те бяха готови отново да потънат в светския живот — очакваха предстоящата вечер, вечерята, разговорите, забавленията, семейството и приятелите.
Ала някои от тях щяха да загинат.
Кам изскочи от колата си.
Взе да ръкомаха трескаво към прозореца, зад който се мяркаше убиецът, но не получи отговор. Не беше изненадващо — той беше твърде далеч, а и човекът вътре беше съсредоточен върху Фадлалла.
Кам погледна от другата страна на улицата. Фадлалла с бодра крачка се отдалечаваше от него по посока на джамията и на скривалището на убиеца. Взривът щеше да е след секунди.
Кам се завтече по улицата към жилищната сграда, но заради множеството жени се движеше бавно. Привлече любопитни и враждебни погледи — човек, който явно е американец, търчи сред мюсюлманките. Изравни се с Фадлалла и забеляза, че единият от телохранителите го посочва на друг. Съвсем скоро щяха да го спипат.
Продължи да тича, изоставил всяка предпазливост. На петнадесетина метра от сградата спря, извика и почна да маха на убиеца зад прозореца. Вече го виждаше ясно — млад арабин с рядка брадица и подплашено изражение.
— Не го прави! — викна Кам, съзнавайки, че вече рискува собствения си живот. — Спри, спри! Спри, за Бога!
Някой го грабна за рамото изотзад и каза нещо остро и агресивно на арабски.