Двамата завършиха пъзела. Баба Джаки беше поканена да се възхити на работата. После тя взе Джак в кухнята за чаша мляко и сладка.
— Благодаря ти за всичко, което правиш за Джак — обърна се Джордж към Мария. — Ти си най-добрата кръстница.
— Това не е някаква жертва. Радост е да го познавам.
След година Мария щеше да навърши петдесет. Никога нямаше да има свои деца. В Чикаго имаше племенници, но главният обект на майчината й любов беше Джак.
— Трябва да ти кажа нещо — рече Мария. — Нещо важно.
Тя стана и затвори вратата на салончето. Джордж се чудеше какво ли следва.
Мария пак седна и каза:
— Колата бомба в Бейрут онзи ден.
— Ужасно беше. Уби осемдесет души и рани двеста, предимно жени и момичета.
— Бомбата не беше поставена от израелците.
— Кой го направи тогава?
— Ние.
— Какво говориш, по дяволите?
— Контратерористична инициатива на президента Рейгън. Извършителите бяха ливанци, но обучени, финансирани и контролирани от ЦРУ.
— Иисусе. Та президентът е длъжен по закон да казва за тайните операции на моята комисия.
— Струва ми се, ще установиш, че е осведомил председателя и заместник-председателя.
— Ужасно — възкликна Джордж. — А ти звучиш доста убедено.
— Каза ми го старши служител от ЦРУ. Много от ветераните в Управлението са били против цялата тази програма. Но президентът е поискал, а Бил Кейси я е прокарал.
— Какво ги е прихванало, за Бога? Извършиха масово убийство!
— Отчаяно искат да сложат край на отвличанията. Мислят, че Фадлалла е мозъкът, който стои зад тях, и опитаха да го отстранят.
— И се прецакаха.
— И още как.
— Това трябва да излезе наяве.
— Така мисля и аз.
Джаки влезе.
— Нашият младеж е готов да се върне при майка си.
— Идвам. — Джордж стана. — Добре, ще имам грижата — каза той на Мария.
— Благодаря.
Джордж влезе в колата заедно с детето и бавно подкара по улиците в предградието към къщата на Верина. Бронзовият Кадилак на Джаспър Мъри беше на алеята редом с червения Ягуар на Верина. Ако това значеше, че самият Джаспър е тук, случаят беше удобен.
Верина дойде на вратата. Облечена беше в черна тениска и избелели сини джинси. Джордж влезе, а Верина отведе Джак да го изкъпе. Джаспър излезе от кухнята и Джордж му каза:
— Да разменим две думи, ако може.
Джаспър се поразтревожи, но отговори:
— Разбира се.
— Да влезем в… — Джордж почти каза „кабинета ми“, но се поправи. — … кабинета?
— Добре.
Жегна го като видя пишещата машина на Джаспър на старото си писалище наред с камара от потребните за един журналист справочници: Кой кой е в Америка; Пиърсовата енциклопедия, Алманах на американската политика.
Кабинетът беше малко помещение с едно кресло. Нито Джаспър, нито Джордж искаше да седне зад бюрото. След неловко колебание Джаспър измъкна стола иззад бюрото, сложи го срещу креслото и двамата седнаха.
Джордж му предаде думите на Мария, без да споменава името й. Докато говореше, той си зададе въпроса защо Верина предпочете Джаспър пред него. Според мнението на Джордж Джаспър притежаваше остро изразена егоистична безмилостност. Той попита майка си и тя му отговори: „Джаспър е телевизионна звезда. Бащата на Верина е кинозвезда. Прекарала е седем години в работа за Мартин Лутър Кинг, който беше звездата на движението за граждански права. Може би изпитва необходимост мъжът й да бъде звезда. Но какво ли пък знам и аз?“
— Това е динамит — заключи Джаспър, когато Джордж му разказа всичко. — Сигурен ли сте в източника си?
— Същият като източника за другите истории, които съм Ви давал. Напълно надежден.
— Това прави президента Рейгън масов убиец.
— Да — съгласи се Джордж. — Знам го.
58.
В неделята, в която Джаки, Джордж, Мария и малкият Джак бяха на църква и пееха „Да се съберем ли при реката“, в Москва умря Константин Черненко.
Стана в седем и двадесет вечерта московско време. Димка и Наталия си бяха вкъщи и вечеряха бобена чорба с дъщеря си Катя, петнадесетгодишна ученичка, и със сина си Гриша, двадесет и една годишен студент. Телефонът иззвъня в седем и половина. Наталия вдигна. Щом произнесе „Здравей, Андрей“, Димка предположи какво е станало.