„Значи“, заключи Димка с широка усмивка, „Горбачов щеше да бъде новият съветски ръководител“.
Точно това и стана.
Таня се прибра у дома, пламнала от нетърпение да съобщи на Василий плана си.
Те живееха заедно повече или по-малко неофициално от две години. Не бяха женени — станеха ли семейство, нямаше да им позволят да напуснат СССР заедно. А те бяха решили да се измъкнат от съветския блок. И двамата се усещаха хванати в капан. Таня продължаваше да пише отчети за ТАСС, която робски следваше партийната линия. Василий вече беше водещият сценарист на телевизионно предаване, в което герои от КГБ с квадратни челюсти надхитряха глупавите и садистични американски шпиони. И двамата желаеха да съобщят на света, че Василий е хваленият писател Иван Кузнецов, чиято последна книга — Старчески дом, дръзка сатира с Брежнев, Андропов и Черненко — беше бестселър на Запад. Понякога Василий твърдеше, че важното било как той написал истината за Съветския съюз в произведения, четени по целия свят. Таня обаче знаеше, че той иска да получи славата за работата си, вместо страхливо да крие какво е направил, сякаш е някаква тайна перверзия.
Въпреки че Таня преливаше от ентусиазъм, тя включи радиото в кухнята, преди да говори. Тя не смяташе, че подслушват апартамента им, но навикът бе стар, а и нямаше нужда да се рискува.
Радиожурналистът описваше посещение на Горбачов и жена му във фабрика за джинси в Ленинград. Таня забеляза разликата. Предишните съветски ръководители посещаваха стоманолеярни и корабостроителници. Горбачов поддържаше потребителските стоки. Той винаги твърдеше, че съветските производители трябва да бъдат добри като западните — нещо, което не бе било дори фантазия за предшествениците му.
А и водеше жена си със себе си. За разлика от съпругите на по-ранните ръководители Раиса не беше просто придатък. Беше привлекателна и добре облечена, като американската Първа дама. Беше и интелигентна — работила бе като университетски преподавател преди мъжът й да стане генерален секретар.
Според Таня това подаваше надежди, но бе само символично. От Запада щеше да зависи дали ще излезе нещо. Ако немците и американците приемеха извършваната в СССР либерализация и действаха да насърчат промяната, Горбачов можеше да постигне нещо. Ако ястребите в Бон и Вашингтон видеха това като слабост и предприемеха заплашителни или агресивни ходове, съветската управляваща номенклатура отново щеше да се затвори в черупката си от праволинеен комунизъм и военно могъщество. Тогава Горбачов щеше се присъедини към Косигин и Хрушчов в гробището на провалилите се кремълски реформатори.
— В Неапол има конференция на сценаристи — каза Таня на Василий, докато радиото бърбореше зад тях.
— Аха!
Василий веднага видя значението на това. Неапол имаше избрана комунистическа градска управа.
Двамата седяха на канапето. Таня започна:
— Искат да поканят писатели от съветския блок, за да докажат, че Холивуд не е единственото място, където се правят телевизионни предавания.
— Разбира се.
— Ти си най-успешният създател на телевизионна драма в СССР. Трябва да отидеш.
— Съюзът на писателите ще реши кои са късметлиите.
— Очевидно следвайки съветите на КГБ.
— Смяташ ли, че имам шанс?
— Кандидатствай, а аз ще помоля Димка да каже една-две хубави думи.
— Ще можеш ли да дойдеш?
— Ще помоля Даниил да ме назначи да отразявам конференцията за ТАСС.
— Значи и двамата ще бъдем в свободния свят.
— Да.
— После какво?
— Не съм работила по подробностите, но това би трябвало да бъде лесната част. От хотелската стая можем да позвъним на Ана Мъри в Лондон. Щом установи, че сме в Италия, тя ще хване самолета. Ще хлъзнем хората си от КГБ и отиваме с нея в Рим. Тя ще обяви пред света, че Иван Кузнецов всъщност е Василий Енков и че той и приятелката му търсят политическо убежище във Великобритания.
Василий притихна.
— Как мислиш, може ли да стане наистина? — попита той; звучеше като дете, което говори за приказка.
Таня взе и двете му ръце в своите.
— Не знам — отвърна тя. — Но искам да опитам.
Димка вече разполагаше с просторен кабинет в Кремъл. Имаше голямо бюро с два телефона, малка маса за заседания и известен брой канапенца пред камината. На стената висеше репродукция в пълен размер на известната съветска картина Мобилизацията срещу Юденич в Путиловския машиностроителен завод.