Джаспър си издейства интервюто с помощта на Ребека Хелд. Въпреки че не я познаваше отпреди, знаеше за нея от Дейв Уилямс и от Вали Франк. Щом пристигна в Бон, веднага се свърза с нея — единствено тя напомняше донякъде немски контакт. Понастоящем беше важна фигура в германското Външно министерство. Още по-хубаво, беше приятелка — а според Джаспър може би и любовница — на Фредерик Биро, сътрудник на Миклош Немет. Биро беше уредил интервюто.
Той посрещна Джаспър във фоайето и го придружи през лабиринта от коридори и коридорчета до кабинета на министър-председателя.
Немет беше едва на четиридесет и една години. Нисък човек с гъста кафява коса, спусната на лимба над челото му. Лицето му изразяваше интелигентност и решимост, но също тъй и притеснение. За интервюто бе седнал зад дъбова маса и от нервност се беше обкръжил със сътрудниците си. Несъмнено ясно осъзнаваше, че говори не само на Джаспър, но и на американското правителство — а и че Москва също ще го гледа.
Подобно на всеки министър-председател, той говореше с предсказуеми клишета. Предстояха трудни времена, но в крайна сметка страната щеше да излезе по-силна. „И тъй нататък, и тъй нататък, и тъй нататък“, каза си Джаспър. Трябваше му нещо по-добро от това.
Той попита дали новите политически „клубове“ биха могли въобще да се превърнат в свободни политически партии.
Немет изгледа Джаспър тежко и право в очите, после каза твърдо и ясно:
— Това е една от най-големите ни амбиции.
Джаспър скри изненадата си. Нито една страна зад Желязната завеса нямаше независими политически партии. Немет сериозен ли беше?
Джаспър попита дали Комунистическата партия въобще ще се откаже от своята „ръководна роля“ в унгарското общество.
Немет отново го изгледа по същия начин.
— След две години бих могъл да си представя, че начело на правителството може и да не стои член на Политбюро — заяви той.
Джаспър трябваше да се застави да не изтърси Иисусе Христе!
Беше му потръгнало и ето че дойде времето на големия въпрос.
— Възможно ли е съветското правителство да се намеси, за да прекрати тези промени, както през 1956 година?
За трети път Немет го изгледа по онзи начин.
— Другарят Михаил Горбачов вдигна капака от едно завряло гърне — бавно и отчетливо произнесе той. После добави: — Парата може и да е болезнена, но промените са необратими.
Джаспър знаеше, че е направил първия си голям репортаж от Европа.
Няколко дни по-късно гледаше видеозапис на репортажа си, както се бе появил по американските телевизии. До него седеше Ребека, спокойна, уверена жена над петдесетте, любезна, но излъчваща авторитет.
— Да, според мен Немет говори сериозно всяка дума — отговори тя на въпроса на Джаспър.
Той беше завършил предаването си, говорейки пред камерата пред сградата на Парламента, докато в косата му падаха снежинки.
— В тази източноевропейска страна земята е замръзнала — произнесе той. — Но, както винаги, под почвата семената на пролетта са неспокойни. Унгарският народ определено иска промяна. Ще я допуснат ли обаче неговите московски господари? Миклош Немет е убеден, че в Кремъл владее ново настроение на търпимост. Само времето ще покаже дали той е прав.
Това беше завършекът на Джаспър, но за своя изненада той видя как към неговия репортаж е добавен друг клип. Говорителят на Джеймс Бейкър, държавен секретар на новоизбрания президент Джордж Х. У. Буш, говореше на невидим журналист.
— Не бива да се доверяваме на признаци на омекване в отношението на комунистите — заяви говорителят. — Съветите опитват да създадат у Съединените щати лъжливо усещане за сигурност. Няма основания да се съмняваме в намеренията на Кремъл да се намеси в Източна Европа в мига, в който се почувства застрашен. Належащата необходимост сега е да се подчертае правдоподобността на възпиращата ядрена мощ на НАТО.
— Боже милостиви — обади се Ребека. — Те на коя планета се намират?
Таня Дворкина се завърна във Варшава през февруари 1989 година.
Неприятно й беше да остави Василий сам в Москва, най-вече защото той щеше да й липсва, но и защото все още леко се притесняваше, че той ще напълни апартамента с моми за женене. Тя не вярваше, че наистина ще го направи. Онези дни бяха минали. Все пак притеснението я гризеше мъничко.
Все едно, Варшава беше отлично назначение. Полша вреше и кипеше. По някакъв начин Солидарност възкръсна из мъртвите. Изненадващо, но генерал Ярузелски — диктаторът, който смаза свободата преди осем години — от отчаяние се беше съгласил на разговори на кръгла маса с опозиционните групи.