Димка отиде в апартаментите на Горбачов. Той очакваше срещата с Немет. Събитията в Унгария бяха вълнуващи. Димка нямаше търпение също така да разбере какво ще каже Горбачов на Немет.
Съветският ръководител не беше предсказуем. Цял живот бе бил комунист, но не желаеше да налага комунизма в други страни. Стратегията му беше ясна — гласност и перестройка, откритост и преустройство. Тактиката му беше по-малко очевидна и във всеки отделен случай беше трудно да отгатнеш накъде ще се понесе. Той постоянно държеше Димка нащрек.
Горбачов не прояви топлота към Немет. Унгарският премиер поиска един час, а му предложиха двадесет минути. Срещата можеше да бъде трудна.
Немет дойде с Фредерик Биро, когото Димка вече познаваше. Секретарката на Горбачов веднага въведе и тримата в голямата приемна — огромна зала с висок таван, с боядисани в кремаво жълто стени. Горбачов седеше зад модерно, боядисано в черно дървено бюро, поставено в един от ъглите. На бюрото имаше само телефон и лампа. Посетителите седнаха на стилни черни кожени столове. Всичко символизираше съвременността.
Немет се захвана за работата след малко любезности. Заяви, че щял да насрочи свободни избори. Свободни означавало свободни — резултатът можел да бъде и некомунистическо правителство. Как щяла Москва да реагира на това?
Горбачов почервеня и пурпурният рожден белег на плешивото му теме потъмня.
— Подходящият курс е завръщането към корените на ленинизма — заяви той.
Това не означаваше много. Всеки, който опитваше да промени Съветския съюз, твърдеше, че се завръща към корените на ленинизма.
Горбачов продължи:
— Социализмът може отново да намери пътя си като се върне към времето преди Сталин.
— Не, не може — рязко заяви Немет.
— Само партията може да създаде справедливо общество! Това не може да бъде оставено на случайността.
— Тук не съм съгласен.
Немет започваше да изглежда зле. Лицето му побледня, а гласът му затрепера. Той беше кардинал, оспорващ авторитета на папата.
— Трябва да Ви задам много директно един въпрос — продължи той. — Ако проведем избори и партията загуби властта, Съветският съюз ще се намеси ли с военна сила, както през 1956 година?
В стаята се възцари мъртва тишина. Дори Димка не знаеше как ще отговори Горбачов.
Тогава Горбачов произнесе руската дума „нет“ — не.
Немет приличаше на човек, на когото са отменили смъртната присъда.
— Поне докато седя в това кресло — добави Горбачов.
Немет се засмя. Не вярваше, че съществува опасност от отстраняването на Горбачов.
Тук грешеше. Кремъл винаги изобразяваше единство за пред света, но никога не бе хармоничен, както претендираше. Хората нямаха и представа колко несигурен е контролът на Горбачов. Немет бе доволен да узнае какви са намеренията на Горбачов, но Димка бе по-добре запознат.
Както и да е, Немет не бе приключил. Той спечели от Горбачов изключителна отстъпка — обещание, че СССР няма да се намесва, за да предотврати премахването на социализма в Унгария! С изненадваща дързост обаче Немет поиска още една гаранция.
— Оградата е разнебитена — заяви той. — Трябва или да се поднови, или да се изостави.
Димка знаеше за какво говори Немет. Границата между социалистическа Унгария и капиталистическа Австрия беше подсигурена от двеста и четиридесет километрова ограда от неръждаема стомана. Естествено, поддържането й беше много скъпо. Обновяването на цялото съоръжение щеше да струва милиони.
— Ако има нужда от обновяване, обновявайте я — каза Горбачов.
— Не — възрази Немет. Може и да беше нервен, но бе решителен — Димка се възхищаваше на смелостта му. — Нямам парите, а и от оградата нямам нужда — продължи той. — Тя е съоръжение на Варшавския договор. Ако искате, трябва вие да я подновите.
— Това няма да стане — отвърна Горбачов. — Съветският съюз вече няма толкова пари. Преди десет години петролът вървеше по четиридесет долара барела и ние можехме да направим всичко. Сега е — колко, девет долара? Разорени сме.
— Нека е сигурно, че се разбираме един друг — поде отново Немет. Потеше се и си бършеше лицето с носна кърпичка. — Ако не плащате, ние няма да подновим оградата и тя ще спре да действа като ефективна преграда. Хората ще могат да отиват в Австрия и ние няма да ги спираме.