Още веднъж настъпи напрегната тишина. Най-накрая Горбачов въздъхна и каза:
— Така да бъде.
Това беше краят на срещата. Любезностите на сбогуване бяха повърхностни. Унгарците искаха да се измъкнат колкото може по-бързо. Те получиха всичко, което искаха. Стиснаха си ръцете с Горбачов и бързо напуснаха кабинета му. Сякаш искаха да се натоварят на самолета, преди той да е имал време да си промени мнението.
Димка се върна в своя кабинет в замислено настроение. Горбачов го изненада два пъти — първо, с неочакваната си враждебност към реформите на Немет, и второ, с това, че не им оказваше истинска съпротива.
Щяха ли унгарците да изоставят оградата? Тя бе важна част от Желязната завеса. Ако на хората изведнъж се разрешеше да пресичат границата и да минават на Запад, тази промяна можеше да се окаже по-важна и от едни свободни избори.
Филипов и консерваторите обаче все още не се бяха предали. Бяха в готовност и за най-малкия признак на слабост от страна на Горбачов. Димка не се съмняваше, че те имат планове за извършване на преврат.
Той умислено гледаше голямото революционно платно на стената на кабинета си, когато се обади Наталия.
— Ти знаеш какво е ракетата Ланс, нали? — без предисловие го попита тя.
— Тактическо ядрено оръжие тип земя-земя с малък обсег — отвърна той. — Американците имат около седемстотин в Германия. За щастие обхватът им е само около 120 километра.
— Вече не — прекъсна го тя. — Президентът Буш иска да ги усъвършенства. Новите ще летят близо 450 километра.
— По дяволите.
Димка се боеше от това, а Филипов го бе предсказал.
— Но това е нелогично. Неотдавна Рейгън и Горбачов изтеглиха балистичните ракети със среден обсег.
— Буш смята, че Рейгън е отишъл твърде далеч в разоръжаването.
— Колко разработен е този план?
— Според вашингтонската резидентура на КГБ Буш се е заобиколил с ястреби на Студената война. Секретарят по отбраната Чейни е готов за бой. Такъв е и Скаукрофт.
Брент Скаукрофт беше съветникът по националната сигурност.
— А има и една жена, Кондолиза Райс — също толкова лоша.
Димка се отчая.
— Филипов ще заяви: „Аз казах“.
— Филипов и други. Това е опасно развитие за Михаил Сергеевич.
— Какво е разписанието на американците?
— Ще окажат натиск върху западноевропейците на срещата на НАТО през май.
— Проклятие — рече Димка. — Сега я загазихме.
Ребека Хелд се намираше в апартамента си в Хамбург късно вечерта и работеше; книжата бяха пръснати по кръглата маса в кухнята. На канапето се мъдреше неумита чаша за кафе и поднос с трохите от сандвича с шунка, който изяде за вечеря. Беше съблякла елегантното работно облекло, изтрила грима, взела душ; после си сложи развлечено старо бельо и стара копринена кърпа около косата.
Приготвяше се за първото си посещение в САЩ. Отиваше заедно с началника си, Ханс-Дитрих Геншер, вицеканцлер на Германия, външен министър и председател на Свободната демократическа партия, към която принадлежеше и тя. Мисията им беше да обяснят на американците защо не искат повече ядрени оръжия. При Горбачов Съветският съюз ставаше по-малко заплашителен. Усъвършенстваните ядрени оръжия не просто не бяха необходими — те можеше да изиграят обратната роля, да подкопаят мирните ходове на Горбачов и да подсилят ястребите в Москва.
Тя четеше преценките на германското разузнаване за борбите за власт в Кремъл, когато на вратата се позвъни.
Тя погледна часовника си. Беше девет и половина. Тя не очакваше посетител и определено не бе подходящо облечена за посрещане на такъв. Както и да е — вероятно бе някой съсед от кооперацията с обикновената молба да вземе назаем опаковка мляко.
На нея не й се полагаше постоянна охрана — слава Богу, не бе тъй важна, че да привлича терористи. Все пак вратата й имаше шпионка, за да може да проверява, преди да отвори.
С изненада видя Фредерик Биро.
Чувствата й бяха смесени. Изненадващото посещение от любовника й беше нещо приятно — но тя изглеждаше ужасно. На петдесет и седем всяка жена има нужда да се подготви, преди да се покаже на мъжа си.
Тя обаче не можеше да го помоли да чака в антрето, докато се гримира и си смени бельото.