Според доклада на ЦРУ пред конгресмена Джордж Джейкс съветската икономика ставаше все по-зле. Реформите на Горбачов — децентрализация, повече потребителски стоки, по-малко оръжия — не бяха достатъчни.
Върху източноевропейските сателити се оказваше натиск да следват СССР и да либерализират икономиките си, но Управлението предсказваше, че промените щели да бъдат незначителни и постепенни. Ако някоя страна отхвърлеше комунизма въобще, то тогава Горбачов щеше да изпрати танковете.
Това не звучеше добре на Джордж — той присъстваше на заседание на Конгресната комисия за надзор над разузнаването. Полша, Унгария и Чехословакия изпреварваха СССР в движението към свободно предприемачество и демокрация, а Горбачов не правеше нищо да ги възпре.
Президентът Буш и вицепрезидентът Чейни обаче силно вярваха в съветската заплаха и — както винаги — ЦРУ бе под натиск да казва на президента това, което той иска да чуе.
Заседанието остави у Джордж усещане за неудовлетворение и притеснение. Той взе спретнатия влак на метрото от станцията на Капитолия към офис сградата Канън Хаус, където държеше три препълнени стаи. Фоайето имаше бюро на рецепцията, канапе за чакащите посетители и кръгла заседателна маса. От едната страна се намираше административното помещение, претъпкано с бюра, лавици с книги и картотечни шкафове. Отсреща се намираше кабинетът на Джордж, с бюро, заседателна маса и портрет на Боби Кенеди.
В списъка за следобедните посещения с любопитство забеляза духовник от Анистън, Алабама — преподобния Кларънс Бойър, който искал да говори с него за гражданските права.
Джордж никога нямаше да забрави Анистън — градът, в който участниците в Похода на свободата бяха нападнати от тълпа, а автобусът им — взривен. Това бе единственият случай, в който някой сериозно се опита да убие Джордж.
Трябваше да е отвърнал с „да“ на молбата на човека за среща, при все че не можеше да си спомни защо. Предполагаше, че един проповедник от Алабама с желание да го види ще бъде афроамериканец, и се изненада, когато сътрудникът му въведе бял човек. Преподобният Бойър бе приблизително на възрастта на Джордж, облечен в сив костюм, бяла риза и тъмна вратовръзка, но обут в гуменки. Вероятно имаше много ходене из Вашинтон. Имаше едри предни зъби, полегата брадичка и прошарена коса, която засилваше приликата му с червена катерица. В него имаше нещо далечно познато. Придружаваше го момче в юношеска възраст, което много му приличаше.
— Опитвам се да доведа Благовестието на Иисуса Христа до войниците и останалите, които работят в армейските складове за боеприпаси в Анистън — представи се Бойър. — Мнозина от конгрегацията ми са афроамериканци.
Джордж реши, че Бойър е искрен, а и че има църква за хора от двете раси, което беше необичайно.
— Какво Ви влече към гражданските права, отче?
— Е, сър, като млад човек аз бях сегрегационист.
— Много хора бяха такива — отвърна Джордж. — Всички ние научихме много.
— Аз направих повече от това да науча нещо — продължи Бойър. — Прекарах десетилетия в дълбоко разкаяние.
Това звучеше малко силно. Някои от хората, които молеха за среща с конгресмени, бяха повече или по-малко луди. Сътрудниците на Джордж правеха всичко възможно да отсяват откачалките, но от време на време някой се промушваше през мрежата. Както и да е, Бойър се стори на Джордж съвсем нормален.
— Разкаяние — повтори Джордж, докато се опитваше да печели време.
— Конгресмен Джейкс — тържествено обяви Бойър, — дойдох тук, за да Ви се извиня.
— За какво точно?
— През шестдесет и първа Ви ударих с лост. Смятам, че счупих ръката Ви.
Джордж изведнъж разбра защо човекът му се е сторил познат. Бил е сред тълпата в Анистън. Опита да удари Мария, но Джордж изпречи ръка пред него. Все още го болеше при студено време. Джордж смаяно гледаше искрения духовник.
— Значи Вие сте били — рече той.
— Да, сър. Не мога да поднеса извинения. Знаех какво върша и извърших зло. Но никога не съм Ви забравял. Просто бих желал да знаете колко съжалявам, а и синът ми Клам да бъде свидетел на това как се изповядвам за стореното от мен зло.
Джордж се намери натясно. Нищо такова не му се бе случвало.
— Значи Вие сте станали проповедник — рече той.
— Най-напред се пропих. Заради уискито загубих работата си, дома си и автомобила. Тогава една неделя Господ отведе стъпките ми до малка мисия в съборетина в някакъв беден квартал. Проповедникът се оказа черен и взе като основен текст двадесет и петата глава от Евангелието от Матея, особено стих четиридесети: „Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едното от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“.