Джордж беше чувал множество проповеди, основани на този стих. Посланието му бе, че стореното кому да е зло, е сторено на Иисуса. Афроамериканците, на които бяха причинени повече неправди, отколкото на повечето граждани, черпеха силна утеха от това. Стихът даже бе изписан върху Уелския прозорец в баптистката църква на Шестнадесета улица в Бирмингам.
Бойър продължи:
— Отидох в онази църква да се подигравам, а излязох от там спасен.
— Радвам се да науча за това как сте се променили, преподобни — отбеляза Джордж.
— Аз не заслужавам прошката Ви, господин конгресмен, но се надявам на Божията.
Бойър се изправи.
— Няма да отнемам повече от времето Ви. Благодаря Ви.
Джордж също стана. Знаеше, че не е отвърнал подобаващо на обзет от силно чувство човек.
— Преди да си тръгнете — рече той, — нека си стиснем ръцете.
Той пое ръката на Бойър в своята.
— Ако Бог може да Ви прости, Кларънс, смятам, че и аз би трябвало да мога.
Бойър се задави. В очите му напираха сълзи, когато стисна ръката на Джордж.
Джордж импулсивно го прегърна. Човекът се разтрисаше от ридания.
След минута Джордж го пусна и отстъпи крачка назад. Бойър опита да говори, но не можа. Разплакан, той се обърна и напусна стаята.
Синът му стисна ръката на Джордж.
— Благодаря Ви, господин конгресмен — с разтреперан глас се обърна към него момчето. — Не мога да изразя колко много значи прошката Ви за баща ми. Вие сте изключителен човек, сър.
И той последва Бойър вън от стаята.
Джордж седна и се почувства замаян. „Е“, рече си той, „ами това какво е сега?“
Разказа на Мария за случката същата вечер.
Нейната реакция не беше съчувствена.
— Предполагам, че имаш правото да им прощаваш, твоята ръка бе счупена — започна тя. — Аз пък не съм особено щедра в снизходителността си към сегрегационистите. Бих желала да видя как преподобният Бойър излежава година-две в затвора или може би в отряда за тежък физически труд, вързан на верига с останалите. Тогава може би бих приела извиненията му. Всички тия подкупни съдии, брутални ченгета и бомбаджии все още са свободни, знаеш. Вероятно някои си получават проклетите пенсии. И те ще искат прошка? Няма да им помогна да се чувстват уютно. Ако вината им ги прави нещастни, радвам се. Това е най-малкото, което заслужават.
Джордж се усмихна. Мария ставаше по-войнствена след петдесетата си година. Тя бе един от най-високопоставените служители в Държавния департамент, уважавана и от републиканци, и от демократи. Държеше се уверено и авторитетно.
Двамата бяха в нейния апартамент и тя приготвяше вечерята — пълнен с билки морски костур. Джордж приготвяше масата. Стаята беше пълна с деликатен аромат и устата на Джордж се изпълни със слюнка. Мария сипа в чашата му Линмар Шардоне и постави в тенджерата под налягане броколи. Беше понатежала малко и опитваше да възприеме вкусовете на Джордж към по-леката храна.
След вечеря си взеха кафето и седнаха на канапето. Мария се беше разнежила.
— Иска ми се да погледна назад и да кажа, че светът е бил по-безопасно място при оттеглянето ми от Държавния департамент, отколкото при постъпването ми там. Искам моите племенници и племеннички, и кръщелникът ми Джак да израснат в свят, в който над тях няма да тегне заплахата от холокост на свръхсилите. Тогава ще мога да кажа, че животът ми е бил добре прекаран.
— Разбирам чувствата ти — продължи Джордж. — Но това прилича повече на мечта. Възможно ли е?
— Може би. Съветският блок е по-близо до колапс, отколкото във всеки друг момент след Втората световна война. Според посланика ни в Москва Доктрината Брежнев е мъртва.
Според Доктрината Брежнев Съветският съюз контролираше Източна Европа, точно както Доктрината Мънро даваше на САЩ такива права в Южна Америка.
Джордж кимна.
— Ако Горбачов не иска повече да се разпорежда в комунистическата империя, то това е изключителна геополитическа придобивка за САЩ.
— И ние трябва да направим всичко по силите си да помогнем на Горбачов да остане на власт. Но ние не го правим, понеже президентът Буш смята, че цялата работа е номер от страна на Горбачов. Така че той планира да увеличи ядрените ни оръжия в Европа.