Все още не съм му намекнала, че аз и племенницата ми се мотаем зад стадиона, където е паркиран цирковият влак, защото чакаме приятеля ни детектив и съпруга ми от ФБР да разчистят доста зловещо място, леговището на страшен убиец, което също като домовете на слоновете е влаков вагон. Само дето слоновете не убиват никого. Джейк няма представа, че двете му нови познати са в Маями не за да прекарат празниците със семейството си, а да участват в следствието, свързано с този цирк, от който той се е възхищавал цял живот. Не казах нищо и не възнамерявам да го направя.
Предпочитам да си бъбрим за слоновете, а Джейк се смята за експерт. Твърди, че ги изучава, когато циркът е в града, още откак станал инвалид през 1995 година, след като корабчето му било ударено от танкер посред нощ. Почти всички кости в тялото му били счупени и му правили безброй операции. Стадионът не беше тук през 1985 година, затова не знам дали историите му са верни. Но вярвам на разказите му за слоновете и студенокръвния младеж, който изпълнявал акробатични номера на гърбовете им до вчера, когато бил отведен с белезници на ръцете от група цивилни ченгета, включваща Бентън и Марино, чиито снимки видяхме в „Бостън Глоуб“ и по всички телевизионни канали тази сутрин.
Дребният Даниъл Мърса приличаше на дете в гръб, но когато се обърнеше, човек виждаше грубото му тясно лице и жестоките сиви очи. Така Джейк описа откачения убиец, чието име не знаеше, докато Луси не му показа историята в „Глоуб“. Гавин Конърс постъпи почтено и не публикува материала си до арестуването на Мърса. Статията му е страхотна и според Брайс „я четат навсякъде по планетата“. Брайс отбеляза, че приятелят му ще спечели „Пулицър“, Дядо Коледа ще подари оранжев гащеризон на Ед Гранби, а Даниъл Мърса ще бъде екстрадиран във Вирджиния, където да му забият смъртоносната инжекция.
— Никога не съм го харесвал — промърморва Джейк и поклаща глава. — Значи това е името му. Мърса. Звучи като стафилококова инфекция. Как го откриха?
— Компютърни програми — отговаря Луси небрежно, сякаш няма нищо общо с това. — Има програми, които разпознават хората по чертите им. Например, ако има фотография в училищен споменник и същият човек си е правил снимки наскоро, защото е цирков изпълнител, те могат да бъдат сравнени. А после може да се потвърди с ДНК и други веществени доказателства.
— Не използвам компютър. Никога не съм използвал.
— Не изглежда да се нуждаеш от компютър.
— Казвам ви, намразих дребното копеле още първия път, когато го видях. — Джейк повтаря това поне дузина пъти и сяда на крайморската стена, където е паркирано колелото му. — Виждах го как закача задния крак на слон с куката по такъв начин, че да нарани сухожилието, което страшно боли. И без никаква причина биеше животните ей така — той замахва във въздуха с ръка. — Пускаше маркуча силно и ги пръскаше в лицето и се смееше. — Джейк имитира и пръскането.
— Иска ми се да го бях видяла — казва Луси.
— А на мен ми се искаше да прескоча оградата и да го закова с куката, за да види дали ще му хареса да тормозят и него — добавя Джейк.
— С радост бих ти помогнала, но щях да използвам нещо повече от куката — казва Луси.
Джейк се усмихва, страшно доволен от нея. И ако е възможно да поддържаш връзка с човек, чийто дом е колелото му и багажа върху него, подозирам, че тя ще го направи.
Племенницата ми и аз трябва да останем тук и докато чакам Бентън, си избирам най-приятната гледка — лъскавия червен влак, прострян сред паркингите. Червеният влак, който съм виждала толкова много пъти на три хиляди километра на север оттук, в Кеймбридж, сега е тих и кротък. Широки метални рампи са опрени в отворените му врати, а работниците довършват товаренето.
Всички членове на цирка и животните ще поемат към Орландо, после Атланта и накрая ще се върнат на север, сякаш нищо не е станало и въобще не е необичайно психолог от ФБР и ченге от Кеймбридж да помагат на местните полицаи да събират улики от осмия вагон и от големия черен джип в товарния.
Арестът на Даниъл Мърса мина без типичната драма и това изглежда поетично възмездие за опасен убиец, който наскоро устрои ужасяващ спектакъл в Масачузетс, прерязвайки гърлата на трима души, включително биологичния си баща, Доминик Ломбарди. Нямаше нужда от агентите на ФБР от клона в Маями, нито от екипа за бързо реагиране, който заобиколи вагона на Даниъл Мърса. Бентън и Марино щяха да се оправят чудесно и съвсем сами.
Не видях как точно се развиха събитията. Чух подробностите по-късно, когато Бентън ми звънна от федералния затвор на ъгъла на Четвърта улица и авеню „Норт Маями“, само на няколко пресечки оттук. Каза ми, че Мърса бил замаян и дезориентиран и дрънкал, че не иска да бъде отвлечен от извънземни точно преди настъпването на Апокалипсиса. Искал да го оставят на мира, за да отиде на поклонение в малкото село Бугараш10 в Пиренеите в Южна Франция, прочуто със странната си планина и дървените инструменти и шапки. Баща му умрял внезапно няколко дни преди края на света, обезкървен от същите извънземни, които не могат да оцелеят на земята, ако не крадат кръв, а Даниъл имал предостатъчно пари, за да заведе във Франция всеки, който искал да замине, преди да стане прекалено късно.
10
Селце в департамент Од в Югозападна Франция. Уфолозите вярват, че под планината там е скрит ковчег с извънземни, а любители на езотериката смятам, че там ще настъпи краят на света през декември 2012 г. — Б.пр.