— Странно име за управители на пари. Звучи по-скоро като име на ранчо — отбелязва Марино в мига, когато приличният на силоз силует на КЦК се появява пред очите ни.
Но ние не отиваме там. Отбелязвам си колко близо се намира местопрестъплението до службата ми.
— Може да се помещава в някоя от коневъдните ферми наоколо.
Сещам се за още едно близко място. „Дабъл Ес“ се намира на около два-три километра от двестадекаровото имение на Луси, обезопасено с висока ограда, охранителни камери, хеликоптерна площадка, закрито стрелбище и многобройни гаражи. Племенницата ми има редица от дървени постройки, които противоречат на спартанското обзавеждане и страховитата технология в главната къща, чиято фасада е еднопосочно стъкло, разкриващо зашеметяваща гледка към река Съдбъри. Чудя се дали Луси познава съседа си Доминик Ломбарди. Надявам се, не е негова клиентка, макар да се съмнявам, че би станала такава. Племенницата ми е била лъгана преди и е адски внимателна с парите си.
— Може пък да ръководи финансовия бизнес от дома си — предлагам и продължавам да търся в интернет подробности за делото на Гейл Шиптън.
Новини за делото й почти няма. Подозирам, че „Дабъл Ес“ са се погрижили за това.
— Изглежда, че преди около осемнайсет месеца тя е подала иск за сто милиона долара. Съмнявам се, че съдебните заседатели биха се съгласили на подобна цифра. Нарушение на договора и на поетите поверителни задължения — чета и обяснявам. — Заключението е, че финансовият софтуер, използван от „Дабъл Ес“, е направил счетоводството ненадеждно и може да липсват пари.
— С други думи, парите са откраднати — поправя ме Марино.
— Очевидно това не може да бъде доказано. В противен случай делото щеше да е наказателно, а не гражданско.
Отново си припомням за случая, за който Карин Хегъл ми спомена, когато се видяхме преди няколко седмици. Чудя се дали става дума за същия.
Изпитвам определено неспокойство и тревога.
— Откъде, по дяволите, една студентка може да има такива пари? — възкликва Марино.
— Технология, приложения за мобилни телефони — отговарям и отново се сещам за Луси, която натрупа огромно състояние на много ранна възраст от създаването и продажбата на интернет търсачки и софтуерни системи.
Изпращам й съобщение по телефона.
— Хм — изсумтява Марино, като се навежда към мен и отваря жабката. — Забогатяваш страхотно от технологични дивотии. Звучи познато, нали? — пита той и грабва хартиена кърпа за почистване на прозорци. — Надявам се поне, че двете не се познават.
8
Закотвените за зимата лодки са увити в бели найлони, червеният триъгълен надпис на „Ситго“ грее ярко над Фенуей Парк на бостънската страна на моста „Харвард“.
Поглеждам си телефона, но няма и дума от Луси. Гъста мъгла виси над тъмната вода. Докато се возя в джипа на Марино, ме обзема зловещо предчувствие. Не съм сигурна дали страхът ми е останал от уикенда, или се дължи на натрапника в имота. Не знам дали долавям нещо, или просто съм изтощена.
Марино не спира да дрънка за полицейските си идеи и планове. Преценките му за тенденциите в престъпността са ужасно потискащи и мрачни. Не млъква и за миг, но аз не го слушам. Мислите ми са съсредоточени на грозно кошмарно място, където не искам да бъда.
Вдигни си ръцете във въздуха!
Не стреляй!
Думите, отекнали по училищната уредба, нахлуват в мозъка ми, когато най-малко ги очаквам. Продължавам да се изненадвам от баналната размяна на реплики между масов убиец и жертвите му.
— Имитация. — Бентън ми предложи обяснение, което не ме задоволи. — Имитират телевизионни програми, филми, игри. Когато хората са сведени до най-първичните си импулси, те говорят като герои от анимационен филм.
— Плачат за майките си. Молят се. Да, наясно съм с това, но все пак не знам нищо. Ние не знаем нищо, Бентън — казах му по телефона в събота вечер, когато се прибрах у дома. — Това е нов враг.
— Зрелищни убийства.
— Това звучи прекалено тривиално.
— Драматична проява пред обществото, Кей. Язовирната стена започна да се пропуква още в Калъмбайн2. Не е нещо ново, само класификацията му е нова. Хората се пристрастиха към вниманието и славата. Психически разстроени лица ще убиват и ще умират за тази слава.
Все още не съм се чула с Бентън. Започвам да се тревожа и за него. Мирогледът ми се промени драматично, след като повярвах, че той е загинал. Губила съм го преди. Мога отново да го загубя. Повечето хора не получават и едно чудо, а аз получих няколко. Страхувам се, че съм изчерпила чудесата си и няма да получа повече.
2
Масово убийство в гимназия в Калъмбайн, Колорадо, извършено през 1999 г. от Ерик Харис и Дилън Клиболд, ученици в същото училище. — Б.пр.