Выбрать главу

— И аз съм притеснен — отговори другият. — Добре сторих, че си продадох цитрусовите фючърси, когато бяха високи…

„Добър ход“ — помисли си Джери.

— Но ги вложих в електроника и сега, понеже от Индия и от Тайланд не идват вече части за компютрите, аз съм съсипан. Брокерът ми каза, че цялата сутрин телефоните ѝ звънят и хората само продават, не купуват. Казва още, че няма почти нищо за купуване, защото хората се страхуват, че всичко, което идва отвън, може да е заразено с гъбички, или с приони, или с нещо подобно.

— Вчера брокерът ми каза, че трябва да зарежа загубите и да вложа пари в нещо друго като в златото, но му звъня цяла сутрин и никой не вдига телефона.

Гузман си погледна часовника, поклати нервно и объркано глава.

— Шибан карнавал — каза той, изправи се, заяви, че ще отиде да види какво е задържало тези задници, та изостават от графика, и изфуча през разлюлените врати в дъното на залата.

Джери се опита да потисне своята усмивка. Делото му въобще нямаше и да помирише съд. Светът около него се разпадаше. И това го устройваше.

Облегна се назад на стола, отпусна се и мълчаливо си затананика. Тайният му вътрешен гласец си напяваше: „Отново са тук щастливите дни…“

III

Призивът

„Всяко нещо във вселената е свързано с всяко друго нещо във вселената.“

Неизвестен

„Накрая всяка философия се слива с религията, която накрая се свежда до история. Накрая всяка история се свежда до биология. Накрая биологията се свежда до химия. Накрая химията се свежда до физика. Накрая физиката се свежда до математика. И най-накрая математиката се свежда до философия.“

Първи закон на Ед Бишъп и Ричард Синклер

„Бог е в детайлите.“

Фрийман Дизън[28]

17

Прах при прахта: Крилете на Икар

Късен холоцен

Трета фаза

„Дарвин“ набираше скорост. След като откри порферините, космическият кораб се спусна на повече от осемнадесет километра под ледените поля на Енцеладус. Оставаха му още много километри, докато пробие към подземния океан, но всеки път, когато „Дарвин II“ престанеше да бръмчи и спреше за малко да се огледа наоколо, той безпроблемно разпознаваше по едва доловимите пъшкания и проскърцвания, идващи изпод леда и по далечния рев на хидротермалните клапани наличието на вътрешния свят, скрит в по-големия външен свят.

С всеки изминал ден реакторът трябваше да повишава температурата си заради парчетата метеоритен прах, освободени при разтапянето на леда, които се събираха на дъното на шахтата и образуваха все по-дебел изолационен слой между реактора и самия лед. Но машината натискаше отгоре, разчистваше колкото си може по-добре боклуците и оставяше след себе си сложни конструкции от метан, амоняк, черен лед и вчерашни дни. Седмици и седмици от вчерашни дни.

На близо два милиона километра оттам по посока на слънцето екипажът на космическа станция „Алфа“, обикаляща на орбита около Земята, бе престанал да се занимава с постъпващата от „Дарвин II“ информация. Хаосът долу на повърхността на планетата беше достигнал неимоверни размери. Ивицата зелена растителност, която в продължение на хилядолетия се бе извивала край течението на Нил сред белите пясъци на пустинята, сега беше обагрена в жълто-кафяви краски от настъпващите бактерии, а самата река течеше с цвета на съсирена кръв. Из Кайро и Тива бушуваха анархията и разрастващи се пожари, така бе и в по-голямата част от долината на река Йордан, в предградията на Атина и Рим, както и по границата между Индия и Пакистан.

На всеки час и половина станцията минаваше през ивицата, разделяща деня от нощта: тъмнина, светлина, тъмнина, светлина. Полетата на Шри Ланка най-накрая паднаха под яростната атака на гъбичките и нощно време искряха под валмата гъст дим, свидетелстващи за последното отчаяно усилие да се изтреби, изгори и стерилизира земята — една безнадеждна, излязла изпод контрола на държавните органи акция. Дневният светлик разкриваше, че полята на Австралия, Китай и Америка покафеняват, както преди това нивите на Индия и на заграбения от нея остров.

„Сигурен съм, че промяната в оцветяването би могла да се види и от повърхността на Луната, и то с просто око“ — написа в бележника си командирът Харлън. Дори и водите, плискащи се край континентите, променяха цвета си и той се боеше да сподели с останалата част от екипажа, но вероятно и те вече си го мислеха и се бояха да споделят, че може би да се качат в совалката и да се върнат у дома не е чак толкова добра идея.

вернуться

28

Роден на 15.XII.1923 г., известен физик-теоретик, който работи също така и върху ракетните технологии и структурното инженерство, ядрената физика и астрофизиката. — Б.пр.