Друг апарат съобщи, че Индия ще отвърне, ако американските кораби останат в разделящия Шри Ланка от останалата част на Индия Полкския пролив[29]. Цитираше се също изказването на Андрюс, че Съединените щати си запазват правото да придвижват свои кораби извън териториалните си води.
Слънцето се беше спуснало доста ниско и обагряше вашингтонския Мемориал в крехко есенно злато, което означаваше, че „Нимиц“ на изток вече е в тъмната зона. Амбър Мърдок почука на вратата зад него.
— Отворено е — рече той, без да се обръща.
— Добри новини от групата в Брукхейвън — каза Амбър.
При тези думи той почувства познатия прилив на обнадеждаване, вярата, че страната отново би могла да се изправи на крака, ако по някакъв начин успеят да възкресят насекомите. Когато се обърна към нея, на лицето му се бе появила усмивка.
— Ембрионите? Още са живи?
— Новините са далеч по-добри. Съобщиха ми, че два вече се били излюпили. Разполагаме с гъсеници, господин президент. С гъсеници на двадесет и четири милиона години.
— Значи наистина ще успеем да се справим. Значи моите побъркани лонгайландчани успяха, прескочиха препятствията.
— Като изключим онзи проблем с Пък, сър.
Президентът се дръпна назад.
— Искате да кажете, че той продължава да е в ефир?
— От около час го издирваме с пет хеликоптера на морските сили — отвърна началникът на канцеларията. — Но не успяхме да открием нито него, нито мястото, откъдето излъчва своите програми. Но Джери Сигмънд някак си е успял да го открие.
Амбър въведе някаква команда в своя лаптоп и по колонките се разнесе мелодия от филма „Взвод“.
— Уловихме това в седем часа тази сутрин — обясни му тя.
На фона на заглъхващата музика прозвуча гласът на Джери Сигмънд.
— Здравей, Ню Йорк. Слушате Сигмънд и Пък от Радио „Свободна Америка“ и тази сутрин ще говорим само по един въпрос, нали така?
— Тъй — отвърна Пък. — Например какво направи в последно време правителството за тебе, освен че потроши тонове гориво да праща по дирите ти ония черни хеликоптери?
— Можеш да го наречеш „Големия глад“ или „Голямото изчезване на буболечките“ или просто „Бедствие“, но всички знаем, че то се свежда до едно-единствено нещо: изкуствено, създадено от хората явление. Природата просто не прави така, не се самоунищожава и не унищожава толкова голямо количество видове.
— Онова, което иска да каже — вметна Пък, — е, че всички тези нещастия ви сполетяха с прякото съдействие на същите онези хора, които направиха атомната бомба, а сега задържат създадените вече лекарства против рака. Може да ги наричате „дървени философи“, всезнайковци или „пишман айнщайновци“, но всичко се свежда до следното: нещо е било изтървано от някоя лаборатория.
— Напоследък чух някои ужасни неща, че американските учени били направили вирус, който да отслаби местните икономики в Африка и Азия, като убие всичките тамошни пчели, но тия гении забравили Правило номер едно на биологичната война: вирусите мутират. И докато ние тук изплащаме цената за тяхната лудост, знаеш ли къде са самите учени?
— Исусе — рече Пък. — Мили кървящи Исусе, ти знаеш по-добре от мен къде са те сега.
— Да. Човек би си помислил, че ще са излезли при народа да му помогнат да се справи с онуй, което са надробили. Но не. Затвориха се в едно място на изток от Лонг Айланд, наречено Градът на мечтите, и си живеят там като царе, докато ние тук вегетираме като животни.
— И ни преследват като животни — добави Пък.
— Така си е. Черни хеликоптери! Че от какво толкова се страхуват? Да не би задето казваме истината?
— Имате правото да мълчите, тъй че си затваряйте плювалника!
Джери Сигмънд се засмя с топлия си мил смях. А после отново стана сериозен.
— Някъде тук имам парче хартия, в което е казано нещо за свободата на словото. Нарича се Конституция на Съединените щати. Може би не би било зле да я четат от време на време. Това все още беше една свободна страна, поне докато в нея не се намесиха хора като Ричард Синклер и Джаксън Ройкирк.
— Търкулнало се гърнето… — каза президентът и изключи записа. — Как да прекратим това, преди да са предизвикали погром над лабораторията? Можем ли да отделим още хеликоптери в Брукхейвън? Да изпратим повече патрули?