— Какво, татко?
— За майка ви — каза той, сякаш се задушаваше. — Аз много, много я обичам.
На пръв поглед, когато преди повече от сто дни пътищата на Джейк Хофман и Джери Сигмънд се кръстосаха на летище „Кенеди“, Джейк изглеждаше примерен баща, дал си малка почивка между два полета за няколко компютърни игри и един хотдог. Но при по-внимателно вглеждане, беше лесно да се усети, че той далеч не е това, което изглеждаше на пръв поглед. Превръщаше се в едно объркано и объркващо съзнание, което бягаше под чуждо име и отвличаше двете дечица от майка им.
По-внимателното вглеждане даваше ключа към загадката какво именно му се бе случило и защо. В Бангор Джейк бе работил като електроинженер. Разбираше си от занаята, преуспяваше и му се струваше, че би живял напълно щастливо с Шийла, ако тя бе проявила поне мъничко твърдост на характера. Баща ѝ беше жесток, безмилостен тип, който през цялото време ѝ натякваше, че се е оженила за човек от по-долна черга. Опитите му да разтрогне брака им не престанаха дори и когато Джейк размаха маслиново клонче, като изплати част от дълговете на тъста си. Джейк забелязваше, че Шийла се отдалечава все повече от него, докато окончателното скъсване започна да му се струва неизбежно.
Някъде по времето, когато реколтата в Индия даде първите признаци на загниване, Джейк реши да предприеме драстични мерки. Проникна в базата данни на осигурителните служби и полицейските архиви, успя да промени самоличността си и самоличността на двете си дъщерички. Никой не би могъл вече да го открие, освен ако самият Джейк не пожелаеше да бъде открит, и наистина, от значение бе само това: той искаше Шийла да може да го открие. Планираше, когато настъпи подходящото време, да се свърже с нея през компютъра, за да ѝ каже къде се намира. Беше източил от банковите сметки всички спестявания, оставяйки ѝ пари само за самолетен билет, за еднопосочен самолетен билет.
В основата си бягството на Джейк към Франция беше неговото последно усилие да спаси своя брак. Но, разбира се, тогава се бяха намесили насекомите.
Изпратено от: Sarzeb@sri.lanka.net
До: wildhog.NOM ОНМ, 7734-40
За съжаление не е възможно да се свържем с доктор Едуард Бишъп или с когото и да било другиго в „Лусънт Технолоджис”, Ню Джърси.
Лесли кимна, натисна бутона „Save“, избра такава големина на шрифта, която не би могла да се разчете без помощта на лупа, и принтира текста. Когато изряза излишната хартия, видя, че цялото съобщение бе не по-голямо от половинката на нокътя на нейния показалец. Хвана го с пинцета и го потопи в самоделна смола. Кехлибарът щеше да го запази за векове.
Лесли предполагаше, че хората от централните области на Насау, които още не бяха пресекли протока, се бяха присъединили или се присъединяваха все повече и повече към новия си Мойсей — Джери Сигмънд, и че сигурно те… е, какво пък, скоро щяха да са наясно. Но първо трябваше да подготвят някои неща.
Понастоящем сървърът „Кибърдийн“ работеше върху мравка-дърводелец от епохата на олигоцена, докато Джаксън и „Номад“ доизглаждаха ръбовете на някаква нова, по-бърза програма за сканиране, препоръчана им от групата на доктор Мерик от Нова Зеландия. Така че Лесли имаше малко време да поработи върху проекта, който бе замислила, когато започна да осъзнава, че дори и гъсениците вече да бяха почнали да се излюпват, дори и скоро да се превърнеха в какавиди и независимо че вече бяха получили ембриони от торен бръмбар, а скоро щяха да добият и първите мравки, никой от учените нямаше да успее да завърши това, което бе запланувал. Но това не биваше да ги обезсърчава и те щяха да продължават, докато имат сили.
Лесли използваше интерлюдията между различните биоморфни проекти да работи по проекта си, предназначен за бъдещите историци, и по онова, което без съмнение щеше да се превърне в хрониката на последните дни на Града на мечтите:
„Не остава много време. Докладите сочат, че в Кънектикът се е оформило съпротивително движение срещу бежанците от Лонг Айланд. Съобщават също така, че из Северно Ню Джърси върлуват пожари и въоръжени банди, които нападат петролните рафинерии. Според мен по-голямата част от Америка ще се превърне в един много специален ад, запазен за оцелелите, които хиляди пъти ще си пожелават да бяха загинали (единствената утеха за нас е, че навсякъде другаде по света нещата изглеждат още по-зле).“
Нямаше представа какви ли ще бъдат историците от бъдещето, нямаше гаранция, че изобщо ще са в състояние да четат английски език. За всеки случай тя добави към архивите си няколко написани с микроскопичен шрифт страници от речник с превод на няколко езика. Така бе създаден модерният, компютърно генериран „Розетски камък“[30] на Лесли.
30
Каменна плоча с надписи на старогръцки и древноегипетски, с чиято помощ Шамполион разчита египетските йероглифи. — Б.пр.