Пирамиди… гробници. Тя продължи да работи, приготвяйки нови хартиени лентички за новите слитъци кехлибар. От една лаборатория на Азорските острови се получи съобщение за техния прогрес, което бе изплюто от принтера заедно с хартиена лента, съдържаща още въпроси и на свой ред те бяха запечатани в смола.
Сръбна си от чая, който не бе успял да изстине, но беше твърде слаб, защото пакетчето бе използвано четири пъти преди това. Нямаха захар, разбира се — и последното зрънце захар се пазеше за биоморфите. Нямаше и лимон. Чудеше се колко ли дълго още ще са в състояние генераторите на лабораториите да поддържат осветлението и двата сървъра. „Няма да е за дълго“ — си каза тя и започна да записва последните исторически откровения:
„Мисля, че Джаксън и Шарън, и почти всички наоколо се радват твърде много на постигнатия успех. Получихме биоморфи едва на шест вида насекоми, а няма гаранция, че някой от тях ще преживее зимата. Ричард посочи, че трябва да повторим операцията стотици пъти, и се боя, че ще трябва да се съглася с него. Ако епохата на динозаврите е приключила по същия начин — със затихване, а не с гръм… Не! Защо някой астероид или комета не поразиха цивилизацията? Бихме могли да се справим с тях. Но с това? Смъртта на насекомите? А после и заразата — самата повърхност на Земята, която загнива? Човек не може да се предпази от нещо такова. Не може да го унищожи. Не може да го умилостиви. А сега всичките тези усилия да получим шепа насекоми? Безумие! И Ричард го знае. Обаче Джаксън! Продължава да ми разправя, че случилото се с динозаврите ще ни подмине, защото сме били по-умни от динозаврите и доста по-адаптивни. Отрича очевидното. Но рано или късно очите му ще се отворят и ще разбере, че единственият начин да се откъснем от тази лудница е да се натоварим на „Син мир“ с вика: „Всички на борда за Арарат!“ [31] Засега отричането на очевидното успява да сплоти малкия ни клан и спомага за осъществяването на проекта за биоморфите, но си мисля, че когато накрая стигнем до дъното, поне ще можем с чиста съвест да кажем, че не сме се предали без бой. Така че днес за разнообразие сдържах коментарите си. Не напомних на Джаксън Ройкирк, че преди седемдесет милиона години динозаврите са били доста умни, повече от прекрасно адаптиращи се и дяволски по-бързи от охлювите. Но нищожният гол охлюв и до днес се чувства прекрасно, хиляди благодарности. Същото се отнася за гъбичките и за акарите. Може би природата се опитва да ни съобщи, че размерите, умът, грацията и скоростта не са от особено значение.“
„Ето, сега си го получи“ — каза си тя, чувствайки се историчка повече от всякога. Това бе най-добрият урок, който получи през този ден, и реши, че той си заслужава да се полее, стига само да имаше с какво.
19
Завръщане във Вавилон
Ден сто и тридесет и първи
Исторически погледнато, американците си бяха създали навика да претрупват собствения си език с политически коректни изрази и фрази, а също така и с двусмислици. Някъде между 1960 и 1990 година „самолетна катастрофа“ се превърна в „паднал самолет“, след това в „аномалии на полета“ и съдейки по последното словосъчетание човек би могъл да си помисли, че не се е случило нищо лошо. Отрицанието бе твърде силно лекарство. Хората, изхвърлени или временно освободени от служба, ставаха „съкратени“, после „обект на внезапно разгръщане на възможности за нова кариера“.
По времето, когато прашинките направиха първия си пробив, самолетната катастрофа вече се наричаше „непредвидено разграждане на самолет“, затова и Том Детуейлър изобщо не се учуди, когато кошмарът, разразил се на запад от „Нимиц“, официално беше наречен „многобройни непредвидени енергийни разграждания на термоядрени единици“.
По екраните се виждаше ясната, обсипана със звезди нощ, но в посока към градовете облачни кули закриваха звездите и се придвижваха все по на изток. Не отразяваха лунната светлина, както правят дъждовните облаци, а по-скоро поглъщаха светлината, все едно някой бе разлял черно мастило по небето. Том предположи, че на другата сутрин черни дъждове и радиоактивни киселини ще завалят над оризовите поля на Бирма, или поне над онова, което беше останало от тях. Искаше му се да можеше да изпрати летящите си роботи да поогледат отблизо, но каквото и да съзряха сред пламъците, то би представлявало интерес единствено за историците, а и сега вече беше забранено да се изпращат роботи в зоната на военни действия. Пък и разказаната от тях история едва ли ще си струва, реши Том.
31
Правени са опити да се докаже, че след потопа първата показала се пръст, край която спрял Ноевият ковчег, бил върхът Арарат. Най-сензационното доказателство за това — останките от огромна дървена конструкция, открити на върха, възлизат едва на 1200 години. — Б.пр.