(„Гроздето е кисело, а?“)
Според последните получени заповеди, не му се разрешаваше дори да се качи на палубата, камо ли да изстреля робот. На никого не разрешаваха да си подаде носа навън с изключение на основния персонал, обслужващ самолетите. Засега флотът беше успял да остане настрана от линията на радиоактивно облъчване и кръстосания огън, но положението можеше да се промени всеки миг. Всички междинни прегради и херметически помещения бяха запечатани. В сегашното си състояние на подготовка за стратегическа тревога „Нимиц“ би могъл да се разпадне на дузина части, но според момчетата, планирали отсеците, повечето от тях щяха да се задържат над водата.
Том се надяваше на самолетоносача да не му се наложи да изпита на практика теоретичните постановки. Никакво успокоение не носеше и фактът, че никой от тези хитроумни инженери така и не бе дошъл на борда поне за едно кръгче.
— Пред нас и над нас е чисто — обяви Скорп.
Всички радарни и сонарни системи на кораба работеха. Във въздуха кръжаха томкети, цялата ескадрила от дванадесет самолета ясно си личеше на радара и дори винтовете на двете ескортиращи ги подводници работеха с пълна мощност и можеха да се забележат отдалеч. Новите сензори на „Нимиц“ си вършеха работата чудесно независимо от тътена от витовете. От Вашингтон заповядаха флотът да се завърне у дома. Изведнъж правилата се бяха изменили, първото правило беше заповедта: „Махнете се от опасната зона“. Ключовата фраза във военните среди за тази заповед бе: „стратегическо отстъпление“, учтив израз за онова, което офицерите понякога наричаха „Маневра ала „Монти Пайтън“[32], което означаваше: „Аре, дим да ни няма!“
Целта бе едновременно да се обяви оттеглянето и с помощта на радарните и сонарни установки да се изгради около военните части сфера с радиус около четиридесет километра, през която да не могат да преминат незабелязани дори чайка или ято бодливки. Американските сили се отправиха на двеста километра от континента, където морското дъно беше достатъчно дълбоко и предлагаше чудесни места за засада от страна на дълбоководните индийски подводници.
По екраните на мониторите продължаваше да се чете: „Всичко е чисто“.
— Изглежда, че дори не ни търсят — рече Скорп.
— Освен ако индийците не са скътали няколко стелта — добави офицерът от разузнаването. — Или освен ако не летят под прикритие малко извън обсега на радарите.
— Мисля, че в момента са твърде заети, за да мислят и за нас.
— А аз бих внимавал какво мисля в тези времена — каза Том. — Засега като че ли всички се притесняват от Индия. Именно Индия се скъса да протестира срещу така наречените „враждебни действия“ от наша страна в протока, така че дори и вината да е на някого другиго, пак ще набедят нея. Но освен всичко друго, тя е и по-голямата, по-добре въоръжена от двете воюващи държави и е почти сигурно, че ще спечели. Ако някой изобщо се опита да въвлече Съединените щати в тази война, аз бих се притеснявал повече от губещите.
— Пакистан? — попита офицерът от разузнаването.
— А ще изглежда, сякаш е дело на индийците — добави Скорп.
— Още веднъж повтарям, че в такива времена човек не може да е сигурен — каза Том и се помоли той, Скорп и офицерът от разузнаването да са единствените, осъзнали тази истина.
— Божичко! — изръмжа Скорп. — Колко заплетена мрежа сме си изплели.
Понастоящем цялата формация се придвижваше на юг със скорост от двадесет и два възла, намираше се на близо четири хиляди километра югозападно от Коломбо и на повече от две хиляди километра югоизточно от индийския периметър и надземните противовъздушни установки. Последният доклад за действия на индийския военен флот бе направен от един пилот на Ф-14, летящ на север, точно на границата, докъдето стигаха въздушните радари на „Нимиц“. Най-близкият изход към отворените простори на Индийския океан все още оставаше на юг.
Минута след минута, километър след километър, генерираните от компютъра карти показваха, че във водите няма нищо, освен няколко трупа на китове дълбоко долу и кръжащото около тях ято от сонарни сенки, които изглеждаха съвсем малко по-плътни от водата и с размерите на нюйоркски автобус. „Сепии“ — обяви Скорп. Най-хубавото на цялата система бе, че уловената от сензорите картина излизаше на дисплея с всички подробности. Проблемът беше, че тя така и не долавяше някои неща като например подводницата, преминала през същите тези води, следвайки точния път на „Нимиц“, само два дни преди тях. Не остави друг признак за своето преминаване, освен три реда сензори за подводен шум и шепа обточени с гума абсорбиращи сонарните вълни мини, всяка с диаметър от 60 сантиметра. Сензорите и мините се спуснаха на четири километра под повърхността, където безпогрешно се замаскираха сред пясъчните дюни и гигантските морски краставици.
32
„Монти Пайтън“ — прочута английска група комици (Тери Джоунс, Тери Гилиъм, Джон Клийз, Ерик Айдъл, Майкъл Пейлин и Греъм Чапман), създали няколко филма и поредица от телевизионни комедийни програми през седемдесетте и осемдесетте години. Известни най-вече с абсурдното си, анархистично и често черно чувство за хумор. — Б.пр.