— Лаптопът ми е абсолютно изтощен — каза Бишъп.
— Моят още държи — отвърна равинът. — Успях да се снабдя с нов акумулатор в „Рийтън Хилтън“ малко преди там да се разрази пълна анархия. Известно ли ви е, че изгориха зданието до основи?
— Небостъргача „Хилтън“? Вече го няма?
Равинът кимна.
— Този акцент… да не сте от Лонг Айланд?
— Родом съм от Вали Стрийм.
— А къде живеете?
— В „Лусънт Технолоджис“, Ню Джърси.
— Вие сте учен! — усмихна се равинът. — Тръгнали сте в погрешна посока. На практика сега се намирате посред окръга на Джери Сигмънд. Напоследък е започнал да проповядва линч за всички всезнайковци.
— Аха! Успях да хвана няколко от предаванията му по лаптопа.
— И какво мислите? — Равинът Фридман се надвеси над огъня и разкъса заека. Когато протегна една от мръвките на Бишъп, в облаците затрещяха гръмотевици. Бишъп се нахвърли върху храната.
— Мислех си за Брукхейвън — отвърна ученият между две хапки. — От малкото, което успях да хвана с лаптопа, изглежда, че са постигнали напредък по въпроса как да се справят с положението.
— Не го вярвам — каза Фридман. — В подобни времена правителствената пропаганда разказва какво ли не. Сигурно просто се опитват да успокоят хората. Започвам да се чудя дали цялото това безумие не е твърде голямо, за да може човек да се справи с него.
Бишъп оглозга един кокал със зъби и глътна крехкото вкусно месо. Не си спомняше някога да е ял нещо по-вкусно. Помисли си да пита равина дали заекът е бил умъртвен според еврейските закони, но после премисли. Забеляза, че венците на човека кървяха, и ученият разбра, че макар и да бе подходил по-мъдро в избора на облекло, Зуша Фридман все още не се бе замислил за скорбута.
Бишъп облиза заешката мазнина от пръстите си, обърса ръка в крачолите и извади дузина коренчета от своя джоб.
— Заповядайте — каза той. — Ще направите добре да ги подъвчете малко.
— Какво е това?
— Корени от глухарчета. Малко са горчиви на вкус, но на вас явно малко витамин С ще ви е от полза. — Поне ще дойде съвсем навреме, помисли си Бишъп. Някакъв стар белег на ръката на равина се бе отворил след двадесет и повече години и кървеше. Бишъп бе виждал това и преди, когато след завършване на университета помагаше в програмирането на ядрения магнитнорезонансен скенер в градската болница на Ню Йорк. Някакъв млад доктор го бе поканил да погледне „един интересен случай“. Изглежда, че либийският моряк е бил забравил колко важен е витамин С, и по цялото му тяло бяха зейнали старите рани, също както и раната на равин Фридман.
— Скоро ще станем свидетели как скорбутът ще се разпространи навсякъде — каза Бишъп. — Предполагам, също и много други болести, които не сме виждали от времето на ранното средновековие — добави той, след като преглътна. — Когато силите на човешкия организъм са отслабнали от лошото хранене, тялото му става лесна плячка за болестите. В момента по целия свят стотици милиони души страдат от недохранване. Когато хората са гладни и болни, кръвта им предлага идеалните условия за развитието на различни вируси. С увеличаване броя на вирусите се увеличава и броят на мутациите, а някои от мутиралите им щамове могат да се окажат по-опасни от своите предшественици. Така че в популярната игра „Колелото на Съдбата“ на оцеляването, каквото и да се е породило във вашата кръв, един ден то ще се промъкне и в моята. И обратното. Затова всеки един от нас наистина е пазач на брат си[33].
— Пазач на брата си — каза Фридман. — Звучи твърде духовно за един учен. Може би светът все още има нужда от един-двама атеисти като вас.
— Твърде много сте слушали Сигмънд, това ви е подтикнало към погрешни изводи. Познавам двама палеонтолози-еволюционисти, които бяха отци от йезуитския орден. Ами аз? Аз съм стар езичник — викан[34].
Равинът се разсмя от сърце и не знаеше какво да отговори. През ума му минаха изведнъж думите, които Глинда изрича, когато за пръв път вижда Дороти в страната Оз: „Ти каква вещица си — добра или зла?“ — но те не биха били на място. Вместо това той каза:
— Магьосник значи? Това наистина е любопитно. — Като че в отговор на тези думи изтрещя гръмотевица, този път — по-близо. — Не съм много запознат с вашата вяра — призна Фридман. — Зная единствено, че вие дълбоко почитате природата и би могло да се каже, че се прекланяте пред нея.
— Наистина се прекланяме.
— А сега природата се е обърнала срещу вас, обърнала се е срещу всички нас. Просто се питам: как се вмества този факт в представите ви за света? Не си ли противоречат?
34
От „Вика“ — езическа религия, почитана в Европа преди налагането на християнството, възродила се отново през XX век. — Б.пр.