Но Бишъп премълча за урока, на който го бе научил животът: че човек може да изиграе и най-силните си карти — и пак да загуби. Спомни си за аналогията, която бе направил Ричард Синклер: как най-приспособимият динозавър в света си живее на полуостров Юкатан, точно под смъртоносния удар на приближаващата комета. Във всяка игра, в която участва случайността, е възможно да направиш най-верните ходове — и пак да загубиш. Но равинът реши да заложи на картата на Бишъп наместо на Вашингтон и на обед те събраха още корени и изядоха остатъците от супата. Някъде към полунощ пристигнаха на върха на хълма, от който се откриваше изглед към бариерата на Кънектикът и моста „Робърт Моузес“.
Мостът бе абсолютно пуст. Не се виждаше никаква кола по него, не се виждаха даже спрени или изоставени. Някой бе угасил всички светлини, но от другата страна на протока електрическата мрежа още функционираше и повечето селца по северния бряг светеха.
Никой от тях не бе виждал бариерата и моста толкова тихи, нито пък си беше представял, че могат да бъдат такива. Ню Йорк и районът на трите щата бе известен като най-шумното устие на света. Тишината не му подхождаше. През цялото време, докато яздеха, Бишъп държеше ръката си близо до пистолета. Продължиха да яздят покрай празната будка за плащане на магистрална такса и завиха наляво, към страничното платно, където на широк монолитен блок все още можеше да се прочете:
„ПЛАТНОТО Е САМО ЗА ИЗВЪНГАБАРИТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА.
РАБОТИ НОНСТОП ОТ ПОНЕДЕЛНИК ДО ПЕТЪК
ГЛОБА ОТ 200$ И ДВЕ ДУПКИ В ТАЛОНА“
Бишъп продължи по скоростното платно, усмихвайки се вътрешно, докато не стигнаха до средата на моста, когато от северния и от южния изход към тях се насочиха светлините на фенери, между които проблеснаха червените огънчета на полицейската сигнализация. Двамата конници бяха обкръжени, бяха в капан.
Бишъп очакваше Фридман да му каже: „Нали ви казах да отидем във Вашингтон!“, но вместо това равинът прояви черно чувство за хумор:
— Тото, мисля, че това вече не е Канзас[35].
Бишъп сбърчи вежди, той не схвана шегата.
Бяха направени три копия от кехлибарените хроники на Лесли Уелс, което ѝ даваше допълнителна увереност, че когато бъдещите археолози преровят целия район, дори и някои от смолистите ѝ книги да не са оцелели, учените ще успеят да съберат по останалите цялостен запис на последните дни на града. Въвежданите данни бяха по необходимост поорязани, но въпреки че животът на хората в заградената общност протичаше най-вече в рутинни задължения, от време на време прекъсвани от краткотрайни драматични изблици, в хрониките се вписваха единствено важните моменти. Ако бъдещите историци пренебрегнеха този факт, биха били подведени да решат, че тези дни са били изпълнени с постоянен драматизъм.
Вторник: Според някои сведения Ню Йорк си остава „световната столица на престъпността“. Но поне все още има кмет, комисар на полицията и електрическо захранване. В сравнение с него в окръг Съфолк цари истински хаос. Тук, в лабораторията, генераторите работят безотказно, но според докладите отвъд оградата токът често отслабва, което било резултат от някакви действия на тълпата. Съобщават също и за продължаващи престрелки, най-вече в Хамптън, където добре въоръжените и снабдени със запаси хора от кварталите едновременно се опитват да бранят собствените си оранжерии и консервирани храни и да ограбят чуждото имущество. Доколкото можем да съдим от докладите на прелитащите хеликоптери и съобщенията по канала за бедствия, засега окръг Насау е доста тих, обединен от нестабилната коалиция между Сигмънд и Пак, които започват да събират все по-голяма тълпа от местни, но отчаяни и невидими военни вождове. Ако това наистина е така, боя се, че спокойствието в окръга е затишие преди буря.
Сряда: „Алфатаун“ ни изпрати снимки, направени от техния телескоп, които потвърждават, че „Лусънт“ е разрушен. Изпепелен е до основи. Пълна загуба на главните компютри и на експертите, които иначе биха ни помогнали работата да върви два пъти по-бързо и за двойно по-кратко време да успеем да получим два пъти повече биоморфи.
Четвъртък: „Син мир“ е оголен до кокал и сега би трябвало да може да побере цялата ни общност и да я закара на Азорите, включително и всички пособия, необходими за продължаването на проекта за биоморфите. Отиването ни там бе уговорено с португалското правителство. Сега „Син мир“ официално е притежание на Португалия. Не стана съвсем легално, но ако някой от вашингтонските адвокати се опита да ни спре, ще трябва да обсъди възраженията си първо с морските пехотинци… след като мине през ненормалниците на Сигмънд.
35
Така се обръща Дороти към своето кученце в „Магьосникът от Оз“ на Франк Баум, когато торнадото ги отнася от фермерския Канзас във вълшебната, но и страшна страна Оз. — Б. пр