„Така и трябва да бъде — утеши се Сигмънд. — Четирима могат да запазят тайната, ако трима от тях не са между живите.“
По времето, когато Джери Сигмънд разрешаваше проблемите на вътрешната безопасност, Ричард Синклер отведе Там, Джорджиана и още шест деца от Брукхейвън в оранжерията на Лесли, където от двадесет и четири какавиди се излюпиха първите биоморфоризирани пеперуди и разпериха своите криле. Около Лесли вече се бяха събрали над двадесет деца, сред които Уини и Мишел, които тук с любов наричаха „изтърсачетата от портите“.
— Не ги пипай. — Лесли инструктира Уини, като я повдигна да погледне по-отблизо. — Можеш лесно да ги нараниш, така че просто гледай.
— И това ли ще спаси света? — попита Там.
— Ще помогнат да се спаси — отвърна Ричард.
Докато гледаха, се показа първото златисто крилце.
— О — каза Лесли, — повече приличат на Цветната красавица, отколкото на Червения адмирал.
— Това добре ли е или зле? — попита Ричард.
— Може и да е за добро. Цветните красавици мигрират в големи ята, подобно на Монарха, но са много по-устойчиви. Срещат се дори и високо в планините. Мисля, че ще се разпръснат из цялата оранжерия — да опрашват. А понеже не се боят от студеното време…
Не продължи, защото не искаше да плаши децата, но Ричард си помисли, че причината за притеснението ѝ бе ясна: бандата на Сигмънд ще проникне през портите, ще потроши оранжериите, но поне пеперудите ще преживеят зимните снегове и дори може да стигнат далеч на юг, където да основат нови колонии.
— Освен това вече имаме няколко ларви на сливовия червей и ларви на пчели — продължи Лесли. — Сега сме принудени да храним бебетата-пчели със събран на ръка и саморъчно направен нектар и с онова, което е останало от запасите ни от захар, но ако достатъчно от тях успеят да оцелеят, то следващото поколение, като започне да опрашва и поддържа реколтата, ще послужи също и като добър източник на протеини.
— Бррр! — каза Там и дори Ричард леко се смръщи.
— Може и да ти се наложи да привикнеш с подобна храна — каза Лесли. — Само на Запад хората се мръщят на мисълта да ядат насекоми. Но на Изток ги използват като основен източник на белтъчини. Виждала съм как в Тайланд нарочно оставят ларвите да се развиват в бамбуковите насаждения. Когато накрая срежат стъблата, те са пълни с големи колкото скариди мръвчици, които са на вкус точно като скаридите.
— Откъде знаеш? — попита Джорджиана.
— Защото съм ги яла.
— Брррр! — каза Джорджиана и останалите деца също се присъединиха към нея, надавайки преиграни възгласи на отвращение. Лесли бе приковала цялото им внимание и Ричард видя, че им харесва да слушат подобни работи. Дали някой отряден, разказвал страшни случки около лагерния огън, някога се е радвал на по-голяма популярност? Ричард се съмняваше.
Лесли каза:
— След година, когато вече започнат да се раждат достатъчно и преди да сме събрали новата реколта, може да сме щастливци и да опитаме ястие с пчели в медена пита.
— Бррр! — каза Там и се разсмя.
— Или представете си: сготвен сливов червей…
Джорджиана бързо поклати глава.
— Моля ви! Какво имате толкова против крилати скариди, потопени в сладък нектар. Скариди. Раци. Насекоми. Каква е разликата. Всички те са произлезли от червеите, както сами знаете.
Последваха още „Уааа“, смехове и звуци уж от повръщане.
— Някой тук да е опитвал омар?
Петнадесет ръце се вдигнаха във въздуха.
— Хареса ли ви?
Дванадесет кимвания.
— Ами кажете тогава: нима омарът е нещо по-различно от гигантска морска хлебарка?
Това предизвика още по-силен хор от „Уааа!“ и кикот. „Брукхейвънския флейтист“[37], помисли си Ричард, кой ли някога би се сетил и кой ли би повярвал, че патологът по насекомите ще има слабост към децата.
Ден сто петдесет и пети, 8:15 часа, вашингтонско време
„Грешката, Бруте, не е в звездите, а в самите нас.“ Така поне според Шекспир бил казал един древен римлянин.
— Понякога грешката не е и в нас, а в земята под краката ни. — Така си говореше президентът в часа на своята смърт.
„Толкова мъничко нещо“, помисли си той. Кой ли би повярвал? И все пак, по целия свят рухнаха икономики, хората измираха от глад, цели сгради бяха разрушени от разбунтувалата се тълпа, енергийните и комуникационни мрежи престанаха да работят. Според последните доклади „Огледалото“ и „Черна звезда“ бяха изчезнали от лицето на земята, някаква американска подводница кръстосвала водите на Тихия океан и обсипвала с ракети „Круз“ Ню Делхи и Мултан, отприщвайки огнена стихия, която танцувала върху гробовете на вече разрушените от ядрените удари градове. Президентът не можеше да прецени дали това отговаря на истината, нито да определи кога и къде се е скъсала командната верига. Но вярваше, че се задава военен преврат, ако вече не е започнал.
37
По средновековната легенда за Хемлинския флейтист, който със звуците на своята флейта омагьосал всички деца в града и те го последвали. — Б.пр.