Скенера не усещаше необходимата енергия да назове поименно целите за тридесетте бойни глави, така че записа: „Първоначална команда за изстрелване алфа“, което значеше, че и десетте птички ще се насочат към цел №1. Останалото бе лесно.
„Първоначална команда за изстрелване алфа — въведена. Изберете височина №1“
Скенера избра 6 километра височина и ракетите автоматично зададоха времето до изстрелването и необходимата височина съгласно с първоначалната програма, което гарантираше, че няма да слязат под това ниво, където биха се запалили и изгорели като фойерверки. Вторите удари щяха да станат на височина Дванадесет километра и петнадесет километра.
„Изберете географска ширина и дължина.“
Това вече беше трудно. Извика на екрана картата на света и по някакъв каприз на съдбата първото, което видя, бе протокът на Кук. С показалеца си насочи курсора през Оукланд, Пърт и…
— Какво ще кажете за Банкок? — и след кратка пауза каза: — Не.
— Калкута? Тц, бил съм там, видял съм я, опознал съм я.
— Атина? Може би следващия път.
— Торонто?
— Делмар? — обмисли това предложение, но премести показалеца си малко по на юг… и тогава го видя…
— Синатра![39]
За пръв път откакто можеше да си спомни (а преди колко време бе това?), усети, че иска да се засмее. На шега и все пак не на шега той зареди в паметта на ракетите координатите на рожденото място на своя своеобразен мъчител, с надеждата, че поне символично ще изтрие от лицето на земята и последната следа от неговото съществуване. След четиридесет секунди и десетте птички засветиха със зелена светлина по дисплея на компютъра му, сигнализирайки, че са разбрали шегата му: 74 градуса, 1 минута и 3 секунди западна дължина; 40 градуса, 45 минути и 2 секунди северна ширина.
После силите отново го напуснаха и той си изтананика някакъв фалшив вариант на песента на Синатра „Ела и полети с мен“ в посока към Уиндоумейкъра и херметичната врата. Пет минути по-късно гърбът му се изпъна и както си седеше с изправен гръбнак на своя пост, той изпадна в кома.
Ракетите напразно се опитаха да се свържат с него и след известно време тихичко и неминуемо преминаха от режим „Единствен оцелял“ в режим „Труден спорт“. По това време непотребният вече ковчег беше почти пълен; бе започнал пътешествието си под формата на първия прион, когото измирането на насекомите бе принудило да се установи в нов гостоприемник — прилепите, които на свой ред вследствие на същото това измиране на насекомите и на плъзналите по целия свят зарази се бяха принудили да потърсят нова плячка. Прионите се бяха преместили в кръвта на прилепите и чрез нея се бяха разпространили из цяло Тобаго и Мартиника, бяха се прехвърлили в тялото на Адам Ханделсман-Скенера, в чийто мозък смъртта вече бе проникнала, когато пристигна в Канзас. Там заболяването беше свързало в едно биологията и киберпространството с помощта на препрограмираните ракети „Тор“, на които предстоеше след отброяването на последните цифри да предприемат кратко пътешествие на юг към западните подстъпи на моста „Джордж Вашингтон“. Възлизаха на тридесет пъти по триста тридесет и пет килотона… Надигналите се топлинни вълни и вълни от свръхналягане при преминаването си през Манхатън, щяха да възкресят гледката на вулканичния пейзаж, съществувал по тези места преди шестдесет и пет милиона години, щяха да разбият стените на Лонг Бийч и Фрийпорт, преди да се спуснат към „Син Мир“ и към Града на мечтите.
23
Всички на борда за Арарат
Същият студен фронт, който бе покрил със сняг и лед ракетните силози в Канзас, достигна до Лонг Айланд, когато там се получиха новините за катастрофата във Вашингтон. Там и Джорджиана никога преди не бяха виждали подобна виелица.
При наличието на ядрен разпад следствие от експлозията на американска земя и при липсата на данни кой е президент в момента или кой от Обединените щабове е поел властта, ако изобщо подобни длъжности все още съществуваха, Лесли бе помолила да се предприеме окончателно непрограмирано изчистване на „Син мир“, така че да са в състояние да се натоварят на кораба по всяко време, докато все още съществува държава, от която да отлетят. Идеята ѝ беше приета единодушно, но двусантиметровата снежна покривка само след един час стана трисантиметрова, продължи да се трупа и независимо от силния вятър, снегът образува по наклонената задна площ на дирижабъла слой, дълбок половин сантиметър, което силно намали подемната му сила и оттам — и броя на хората, които можеха да бъдат евакуирани.
39
Франк Синатра е роден на 12.XII.1915 г. в градчето Хобокън на река Хъдзън, Ню Джърси. — Б.пр.