Ричард изпробва радиовръзката на скафандъра си и се свърза с останалия в лабораторията Джаксън, когато почувства внезапен глад. Помоли един член от разузнавателния екип да му забърка разтворима закуска с мляко и кафе.
Лесли тръсна глава.
— Виж ти, дори и на гениите им се налага да ядат.
— Защо винаги привличам хората като нея? — прошепна Ричард на Джаксън. — И как винаги успявам да ги накарам да извадят на показ най-лошото от себе си?
— А — каза Джаксън, — защото винаги говориш за толкова много странни неща.
— Ама и ти винаги говориш за същите странни неща!
— Да. Но съм висок два и тринадесет и тежа сто тридесет и шест килограма. Действам им смущаващо. Хората винаги ще премислят два пъти, преди да ми разбият лабораторията.
Един от инженерите му донесе димяща напитка и докато посръбваше, забеляза, че Лесли гледа на своя лаптоп кадрите от покрития с прашинки екипаж на хеликоптера. Прокара ръка по бялата пластмасова материя, която покриваше краката му.
— Чудя се, дали могат да ни достигнат през това?
— Скоро ще разбереш — озъби му се Лесли с ледена усмивка.
Вторият пилот от предната палуба „А“ каза по интеркома: „Лонг Бийч е на приблизително пет минути право напред. Приближаваме го от североизток. Инструкции, моля?“
— Снижи се колкото можеш по-ниско над Магнолия парк — каза Лесли. — Искам камерите с по-голяма разделителна способност да бъдат включени веднага щом влезем в града. Закарай ни колкото се може по-близко, без да се оплиташ в клоните на дърветата.
Секунда по-късно Ричард чу по радиовръзката гласа на Там:
— Намери мама — молеше тя.
Джаксън милостиво помоли някого да заведе момиченцето обратно в кафенето. Дори и ако майка ѝ бе оцеляла, въпреки че никой така и не успя да се свърже с нея по телефона, никой не искаше Там да види какво се приближава върху екраните на мониторите.
На двеста метра над земята дирижабълът хвърляше двойно по-голяма от височината му сянка върху канала, разделящ Лонг Бийч от Лонг Айланд. Докато пилотът се насочваше все по-надолу, Ричард видя, че карантината не би могла да удържи. Магнолия парк се намираше в южната част на града и хиляди се бяха устремили на север към вдигнатия мост при Лонг Бийч Роуд. Десетки хиляди бягащи хора сега плаваха, покачени върху сърфове, автомобилни гуми, изобщо върху всичко, което се държеше над водата. От другата страна, в Айланд парк, мъже, облечени в нещо средно между ловджийски дрехи и военна униформа, караха джапащите във водата да се връщат обратно. Ричард не бе сигурен, но му се стори, че забелязва няколко отделни искри от огнестрелно оръжие.
Той си даваше сметка, че карантината е смехотворна и в разрез с конституционните права. В най-добрия случай беше напълно безрезултатна. Като гледаше на запад, от сто и петдесет метра над морското равнище морският град му изглеждаше като кукленски макет с църква с камбанария, гара, училищен двор и мънички кукленски къщи с частни пристани отзад. Влакчетата си стояха в гарата, но всички лодчици бяха изчезнали. Най-богатите жители на града и техните приятели бяха отплавали на мига, в който вдигнаха мостовете, и Ричард си ги представи как се разпръскват от Амитвил до Манхатън.
Булевард „Нешънъл“ мина под тях и Ричард проследи шосето през южната част на града, където се кръстосваше с Пен стрийт. Очите му се плъзнаха по Пен стрийт на запад и се спряха на неговия квартал — напълно лишен от живот, сякаш е бил напуснат преди векове или хилядолетия.
За Лесли, която нямаше роднини в града под тях, приближаващите се завои и пързалки на Магнолия парк бяха просто парченца от археологическа мозайка, които стояха в очакване да бъдат подредени. В един впечатляващо ужасен и чудно красив миг опустялата крайморска алея ѝ се стори древна като Западната къща в Тера[8] или стените на гробищата на Тутанкамон. Чудеше се дали и Спиридон Маринатос или Хауърд Картър[9] са се чувствали по същия начин, по който се чувстваше тя сега.
Страничните контролни дюзи забавиха хода на кораба, той се заклатушка над покрива на „Ренесанс Билдинг“, сякаш души нещо, после сянката му докосна Магнолия парк. Паркът бе почернял. Земята в него все още приличаше на покрита с вълна. Лесли завъртя бинокъла към плажа, където продължаваше да стои хеликоптерът, но перките му бяха престанали да се въртят.
Екранът на монитора показваше какво се вижда в окулярите на бинокъла. Имаше някаква промяна в тялото, проснато най-близо до пилотската кабина. От пръстите на ръката, които допреди два часа все още си бяха пръсти, сега бяха останали само кости.
8
Тера или Санторини е гръцки остров в Егейско море с действащ вулкан. През средата на второто хилядолетие пр.Хр. вулканът избухнал и затрупал процъфтяващите поселища от бронзовата епоха под тонове пепел. Някои изследователи смятат, че разказът на Платон за Унищожението на Атлантида е отглас от тази древна трагедия. — Б.пр.